Дискусията "Европа и светът между войната и мира" мина на много високо ниво. Много дълбока дискусия направихме и за съжаление тя разкри мрачна истина, че Европа е наистина между мира и войната и шансовете да има война в Европа никак не са за подценяване, затова има икономически и финансови предпоставки.
Това мнение изрази в интервю пред БНР Захари Желязков, бивш директор на Агенцията по приватизация и председател на клуб "Сенатор".
"Уникални доклади изнесоха проф. Здравко Попов, Анатоли Величков, Пламен Орешарски, едни млади хора, които отскоро са членове на "Сенатор". Много интересни аналогии бяха направени между обстановката сега, от гледна точка на финансовото и икономическото развитие на някои от най-големите западни държави, и състоянието на същите държави преди Втората световна война. Причините, които са предизвикали Втората световна война, са идентични със ситуацията, в която се намираме в момента", допълни Желязков.
В предаването "РадиоТочка" той разказа за приватизацията на "Нефтохим" и "Кремиковци". И припомни, че през 1997 г. България е била фалирала държава, която заявява пред консултантите на Световната банка, че иска да влезе в ЕС.
Първоначално прогнозите на Световната банка са, че това ще стане след 15 – 20 години.
"Тогава стана чудо, на 10 декември 1999 г. Историческа дата за България, която е забравена. България получи поканата за започване на преговори с ЕС. За година и половина извършихме всички реформи. Премиерът Иван Костов изпълняваше стриктен контрол на всички задачи, за да изпълним за година и половина всички критерии", каза Желязков.
Бившият шеф на Агенцията по приватизация категорично отрече да е имало доклад на разузнаването за продажбата на "Нефтохим" и разсея мита, че е имало тълпа от купувачи за нефтопреработвателния комбинат в Бургас.
"Получихме десетина писма за интерес, но за "Нефтохим" получихме само две валидни оферти - едната на "Лукойл Москва", а другата на един руски консорциум, в чиято основа беше "Роснефт", но тогава беше в лошо финансово състояние.
Единственият реален купувач беше "Лукойл". Продажбата трябваше да се ускори максимално, защото имаше огромни задължение към държавата – около 900 млн. лева, деноминацията беше извършена. А по-голямата част от дълга беше заради бартера за зърно, сделка за 300 млн. долара", разказа Желязков.
И призна, че решението за продажбата е взето от други, но "от наша гледна точка не сме виждали опасност за националната ни сигурност":
"Лукойл" беше на четвърто място в света сред големите компании и изключително важна подробност беше, че поне по критериите за собственост не беше руска компания тогава, защото над 70% от капитала беше собственост на "Инбанк Евразия" в регистъра в Москва. По този критерии "Нефтохим" не беше руска компания. "Инбанк" знаем на кого е – свързва се с фамилията "Ротшилд" отдавна и със сигурност не е руска банка".
На подписването в рафинерията са тогавашният министър на промишлеността Александър Божков и лично идва Вагит Алекперов, а след подписите - и коли на руското посолство влизат в рафинерията.
Подписът на Желязков като шеф на Агенцията по приватизация у нас стои под повече от 500 приватизационни сделки, като 300 от тях са за мажоритарни пакети, а 150 за големи структуроопределящи предприятия.
"С моя подпис са приватизирани около 32% от приватизацията. Искам да разсея още един мит, че са се продавали на безценица. Приходите от приватизацията са за общо 7 млрд. долара, като не влизат поети задължения и за минали екологични щети", допълни той.
В предаването "РадиоТочка" той разказа и любопитни подробности за продажбата на "Кремиковци" и защо се е стигнало до приватизация, а не до затваряне на металургичния гигант.
Цялото интервю със Захари Желязков чуйте в звуковия файл.
