2
Преди близо два века, през далечната 1838 г., бесарабският архиепископ Дмитрий Кишиневски и Хотински освещава величествения православен храм "Свето Преображение Господне", построен с доброволни пожертвования и труд от българските преселници в Бесарабия. Датата е 29 октомври, която днес се отбелязва като Ден на бесарабските българи, напуснали родната ни земя в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Те се заселват в колонии между реките Днестър и Прут и основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села, благодарение на дадените им по онова време автономни права от Руската империя. Така сънародниците ни намират възможност за свободно развитие и съхраняване на родния език и култура, а по-късно, след Освобождението на България, активно участват за нейното възстановяване.
И днес тези българи, съхранили богатството на родния език, с типичните диалектни форми от регионите, които напускат по принуда, живеят с България в сърцата. А когато наближат родния край, душите им потрепват и разпознават мястото, където някога преди 200 години са живели предците им. Едно от тези места се намира в Одринска Тракия, където са селата Вайсал и Давлет Агач, съвсем близо до границата с България. Там живял родът на отец Генадий Мартинов, с когото ви срещнахме наскоро.
В специално интервю за Радио България, отецът разказва, че днес в този край не е останала и следа от тях, но пък я има духовната връзка, която нищо не може да заличи. "Каквото и да ни разказват и както искат да го крият – душата ни знае, има памет, има връзка и с настоящето, и с миналото", отбелязва отец Генадий. В рода му "няма смесена кръв за всичките 200 години" и по бащина и по майчина линия. "И от двете страни – напълно български родове с традиции", казва отец Генадий и допълва:
По думите на о. Генадий, във всеки род, във всяко едно населено място има хора открити, ярки, с голяма памет, с голяма дарба да пеят или да танцуват. Те се намират помежду си по чуден начин и предават знанията на рода от поколение на поколение. Дори поварджийката (изкусна готвачка) навърта сармичките, както баба ѝ и прабаба ѝ са ги навъртали, нито сантиметър по-малки, непроменени, сякаш са по канони. "И така вече 200 години го имаме, все едно съм при моята прапрабаба отпреди 200 години, която щеше да ми поднесе такава манджа. Ето такова невероятно нещо е съхранено и то е в моята памет толкова силно". Именно тези традиции опазват българската общност в Бесарабия, като силна искра, запалила нетленен огън, който "и през следващите 200 години също няма да угасне", подчертава о. Генадий. А за да продължи да се разпалва, е нужен духовен мост между България и разпилените ѝ чада – място, където те да се връщат, за да си спомнят кои са, да чуят повика на душата си. Това е и главната идея, заложена в архитектурата на базиликата в Арциз, която отец Генадий гради с помощта на съмишленици, дарители и доброволци, също както някога техните предци издигнали с много любов и отдаденост величествената катедрала "Свето Преображение Господне". "Този център, този духовен мост, който се прави е още една възможност или опит да запазим това, което можем. Макар и разпръснати по света, ще знаем, че има едно място, което да напомня за България – пояснява о. Генадий и допълва: – Времето ни казва: правете мост, за да не загубите съкровеното. Докато го съхраняваме и го привеждаме в някакви форми – то няма да се загуби."
"Материалните стени на тази църквата са форма, която показва на човека, че отвъд тях има нещо нестандартно, необичайно, че в тия форми се крие някаква сила, дето може да бъде полезна на човека и привлича вниманието му. И архитектурата помага, и благодатта, която е в храма. Хората, които служат в него, ако си изпълняват своята мисия и служение, вярвайте, че ще бъде на всичките благо. Тогава човек ще идва в базиликата и всяко едно камъче, което е положено там, ще му помага. Това е базиликата – живи камъни."
По думите на отец Генадий, всяко едно време очаква да види в човека светлина, но тя се ражда много дълго и трудно. Обществото очаква лидери, които да могат да се посветят на духовната бран, на аскезата, на по-тесния път, и така да създадат възможност светлината да достигне до всеки един, да получи частичка от нетварната божествена енергия наготово, без да се потруди.
"Затова винаги християнските общини със своите свещеници са били пример в обществото за жертвеност, за добрини, за възпитание на децата. И когато човек гледа отчето и общината му – как хората му са подредени, светли, радостни, в един момент си казва: "И аз искам така!" Това не го виждаме в съвременните общини, защото ние сами преживяваме преломен момент в живота си. От старите стандарти и от признатите канони и закони не трябва да отстъпваме, но ние самите трябва да видим как да бъдем полезни."
Това може да стане само с личен пример, когато личният живот се превърне в мълчалива проповед. Достатъчно е един човек в семейството да е истински вярващ, за да стане пример в обществото на невярващите. Една жена може да преобрази семейството си с вярата и молитвите си – мълчаливо, само с примера си. "Никаква емоция, никакво очакване – молиш се на Бога и се доверяваш", подчертава отец Генадий и допълва, че мълчанието може да има повече сила от приказката. Затова пожелава и на слушателите на Радио България да се опитат да чуят тишината, поне за една минута, без да мислят за нищо и така да опознаят себе си в мълчанието.
"Когато започнеш да допускаш Бога в сърцето си, когато пред очите ти за един ден става преобразяване, как да се съмняваш в това, което става? И по вода ще вървим, и по въздух… ще строим и базилика без пари – колкото Бог ще даде. В духовния живот, особено в съвременните ритми, трябва да се научим да не налагаме срокове на Бога, защото Той знае най-добре кога… Не искам да поучавам никого или да казвам, че нещо знам, аз просто казвам какви са ми приоритетите и ценностите и как живея в ежедневието, всеки един ден. Не си правя от това някакъв идеал или образец. Не, всеки един ден се срещам с човек и започвам отначало. Как? Ами ето така – като се затопли сърцето и зрънце по зрънце изпитваш малко щастие. По едничко. По-скоро ни трябва? – да не бързаме, ще успеем във всичко.
Благословението Господне да бъде над вас, с Неговата благодат и човеколюбие, сега и винаги и вовеки веков. Амин!"
