партньорска публикацияСлед грандиозната премиера на „Танхойзер“, представена на летния Вагнеров фестивал на Софийската опера и поради засиления интерес на публиката, през новия сезон предстоят два спектакъла – на 28 и 30 ноември! „Танхойзер“ е деветото заглавие в репертоара на Националния оперен театър, който върна на българска сцена най-трудните шедьоври на германския майстор. Софийската опера застана наравно с най-уважаваните интерпретатори на Вагнерови опери – Байройт, Миланската Скала и Виенската държавна опера.
В режисьорската си концепция Пламен Карталов представя два свята — пещерата на Венера като братство на насладата и залата на минезингерите като братство на духовната хармония.
„Танхойзер е метафора на модерния човек – този, който отказва да избира между душата и тялото, между порива и реда, между истината и очакванията. Постановката разказва за болката от непрекъснатото търсене, за духовното странничество на човека, който не загива, защото е съгрешил, а защото е прозрял: свободата изисква не само избор, но и смелост да понесеш последствията му. „Танхойзер“ в моя режисьорски прочит на партитурата на Рихард Вагнер е не просто опера, а въпрос:
Може ли съвременното общество да приеме различния?
Можем ли да простим не на грешника, а на онзи, който
ни разкрива неудобната истина за самите нас?“, казва Пламен Карталов.
„Интерпретацията на Пламен Карталов вълнуващо съживява темите на Вагнер, изобразявайки вътрешната борба на Танхойзер – разкъсван между пленителната свобода на Венера и моралния ред на Вартбург – както с музикална, така и със сценична сила. Фактът, че тази продукция включва изключително български солисти, я прави още по-забележителна, подчертавайки артистичното богатство и дългогодишната ангажираност, които софийският фестивал въплъщава.“ написа президентът на Международното Вагнерово общество Хари Лойчер.
Спектаклите на 28 и 30 ноември дирижира Велизар Генчев, който осъществи и музикалната подготовка на солистите за премиерата. В главните роли участват Мартин Илиев – Танхойзер, Петър Бучков – Ландгаф Херман, Алма-Лиза Бандаловска и Елеонора Джодожска-Младенова – Елизабет, Радостина Николаева и Габриела Георгиева – Венера, Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов – Волфрам, Даниел Острецов, Красимир Динев, Михаил Мотайленко, Николай Войнов, Мария Павлова, оркестър и хор на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова, както и ученици от Националното училище за танцово изкуство с директор Галина Сребрева.
Сценографията е на Свен Йонке, костюмите на Християна Михалева-Зорбалиева.
„Това е най-добрият „Танхойзер“, който съм виждал. Беше прекрасно. Постановката е много оригинална.“, Джон ДиГаетани, оперен критик от Ню Йорк.
„Видях най-добрия „Танхойзер“. Софийската опера е надминала Байройт и Ла Скала.“, Франко Силвестри, оперен мениджър от Италия.
„Още една Вагнерова постановка за София, изпълнена с блестящ успех.“, д-р Марко Чернуски, Италия.
„Това беше красива продукция и пореден триумф за Пламен Карталов и за Софийската опера и балет.“, Грегор Таси, музикален анализатор от Шотландия.
„Постановката на Карталов разкрива мистерията на живота, висящ на косъм в един нестабилен свят. Накратко, нашата собствена реалност… „Танхойзер“ на Карталов е празник за сетивата с пищни декори, богати на цвят, абстрактни интерпретации на костюми, изработени само от най-фини материи и тъкани, чувствени удоволствия, разгръщащи се чрез внимателна хореография, минимално, но ярко осветление, отлично използване на негативното пространство и символика, изобилстваща във всяка сцена. Вместо да се изгуби в смесицата при пренасяне на традиционното творчество на Вагнер в съвремието, тази постановка задава нов стандарт за това какво означава интелигентно да се интерпретира онова, което вече е налице – човешкият опит през призмата на местната творческа общност на София.“ Дженифър Пайрън, музикален експерт от Ню Йорк.
„Представлението на „Танхойзер“ в Националната опера бе вечер радикално замислена, визуално силна, вокално на високо ниво и ръководена от режисура, която не илюстрира, а поставя въпроси. Със своя утвърден творчески екип, Пламен Карталов разкрива произведение, което е повече от романтична опера за изкупление. Неговият „Танхойзер“ е борба между системи, между плътта и духа, между желание и благодат – силно образно и в хармония с партитурата… В края на тази трогателна вечер – Танхойзер, човекът, остава сам със своята вина, със своя копнеж, с желанието си за милост. Изкупление не чрез институции, а чрез вътрешно преобразяване. И докато Танхойзер и Елизабет вървят към светлината на преобразяването, оркестърът затихва в сияен облак звук – като последна въздишка, като светла надежда.“ Дирк Шаус, музикален критик от Германия.
