Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев.
Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater Vilnensis" (1930). През Втората световна война участва в нелегалния културен живот. От 1945 до 1950 г. е на различни дипломатически постове. През 1951 г. получава политическо убежище и заживява в Париж, а от 1960 г. е в САЩ. В края на ХХ век се завръща в Полша. Бил е професор по литература в Бъркли, Калифорния. Лауреат на много награди – Нобелова, наградата НИКЕ, международна награда за литература "Нойщат", много почетни докторати. През 2000 г. по случай 90-ата му годишнина получава от Ягелонския университет в Краков сребърния медал "600 години Краковска академия". Прочути са книгите му "Поробеният разум", автобиографичният роман "Долината на Исса", "Трактат за поезията", "Превземането на властта", "Земята Улро", сборникът "Крайпътното куче", стихосбирката "To" и други.
Збигнев Херберт (1924 - 1998) завършва право в Коперниковия университет в Торун. Следвал е философия във Варшавския университет. През 1955 г. получава награда на конкурса на 5-ия фестивал на младата литература. Работи като редактор, учител, асистент, директор, драматург. Издава книгите "Струната на светлината", "Хермес, куче и звезда", "Изследване на предмета", "Варварин в градината", "Надпис", „Рапорт от обсадения град", "Елегия за сбогом", "Ровиго", "Натюрморт с юзда" и други. Автор и на пиеси. Носител на наградите "Ленау", "Хердер", "Петрарка", Литературната награда на град Йерусалим и други.
Вислава Шимборска (1923 - 2012) е поетеса, есеистка и преводачка. Поетичният ѝ стил се основава на традициите на поезията на ХХ век и на хуманизма. Въпреки това тя се отделя от модните философски, артистични и културни тенденции. Стиховете ѝ са изпълнени с ирония, парадокси и шеги. През 1996 г. получава Нобелова награда за литература, а на 17 януари 2011 г. е удостоена с най-високото държавно отличие на Полша – Орденът на Белия орел.
Тадеуш Ружевич (1921 – 2014) е една от най-ярките и значими фигури в следвоенната полска литература. Поет, прозаик, есеист, драматург. Безспорен новатор, Ружевич спечелва признанието и на полските академични среди, обявили го за "доктор хонорис кауза” на пет полски университета. Удостоен е също така с полска държавна и с редица международни награди, сред които Голямата немска награда за култура на Силезия и "Златен венец” на Стружките вечери на поезията. Превеждан е нееднократно на много езици, бил е и сред номинираните за Нобелова награда. През 2000 г. получава престижната полска литературна награда "Нике".
