2
Българският виолист Симеон Кирков живее и работи в Белгияот 1999 година. Музикалният му път започва от музикалното училище в София, а след казармата, когато е едва първи курс в Музикалната академия, печели конкурс и получава щатно място в Симфоничния оркестър на Българското национално радио:
„Тогава диригент беше Васил Казанджиев, а аз бях един от първите студенти на постоянен договор в оркестъра, беше много интересно и научих много“ – разказва той. Скоро обаче напуска и заминава – първо за Германия, където специализира и свири а оркестри (например в Саарбрюкен), после за Дания и Люксембург, за да стигне до Белгия, която се оказва „неговото място“. „Музикалните традиции на белгийската публика са много силни, особено при струнните инструменти – Анри Виотан, който е белгиец, е основоположник на руската цигулкова школа, от основателите на консерваторията в Санкт – Петербург. Негови последователи в Белгия са Еужен Изаи и Андре Гертлер“ – разказва Симеон Кирков и добавя много интересно факти за международния конкурс „Кралица Елизабет“. „Това е събитието на годината за Белгия, излъчват финалите директно в праймтайма по телевизията, белгийците живеят и дишат с този конкурс. А аз съм свирил дълги години в Кралската филхармония и съм имал честта да съпровождам всички финалисти“.
След много години във водещите белгийски оркестри в Брюксел и Антверпен, Симеон Кирков решава да се отдаде повече на преподаването – „така имам повече време за мои лични проекти“, казва Симеон с усмивка. Преди две години защитава докторат в Националната музикална академия в София, като темата е „Инструктивна литература за виола от края на XIX i началото на XX век“. „Покрай тази дисертация трябваше да изнеса много концерти. Така се стигна до сътрудничеството с оркестъра във Врацаи неговия диригент Христо Павлов и първият запис, който направихме с тях, беше на Симфония-концертанте от Моцарт. Солисти бяхме двамата с Веселин Демирев.“ Концертният запис излиза в каталога на “Forgotten records” в Париж – „това беше първият ми международен успех, и то с български оркестър.“ Оттам са толкова впечатлени, че предлагат да издадат още един диск и така се появява албумът, посветен на музиката на Бела Барток. Той включва двете последни произведения на големия композитор – Третия концерт за пиано и оркестър в изпълнение на Симеон Гошев (първоначалната идея на компанията е била да има запис на големия италиански пианист Бруно Канино, която обаче отпада) и Концерта за виола. „Барток е много болен и натъжен от живота. Пише концерта в Америка, където е принуден да емигрира и дори не успява да го довърши, оставя само ескизи на втората и третата част. Тибор Шерли го оформя. Това е най-комплексното произведение на Барток. Моят преподавателМихаил Кугел написа книга за този концерт – по негово мнение, и аз съм съгласен, той представлява един разказ на композитора за неговия живот – пасторални картини от детството му се редуват с музикални описания на бомбардировки, втората част Adagio religioso е сякаш опит да се примири с това, което се случва, а третата е като „танц със смъртта“ – рисува картината на творбата Симеон Кирков. Дискът вече „живее“ своя живот и се разпространява по целия свят.
Следващата стъпка – „нов проект, този път за соло виола и пиеси от италиански композитор Марко Анцолети, който живее до 1930 година, а в музиката му има препратки към италианските белкантови арии“.
