Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 2025 г. се навършват 165 години от рождението на Екатерина Каравелова, първата защитничка на женските права в България, учителка, преводачка, писателка. Какво място заема нейната личност в първия Интерактивен музей на “Будителките”, който се намира на площад "Гина Кунчева" в София, разказва Елица Павлович от екипа на Фондация "Будителките", позната също и от екипа на "Момичетата от града".
По подобие на света Екатерина и Екатерина Каравелова е сред най-добре образованите жени за времето си (краят на XIX век). “Тя е била жена, активна в много поприща и е имала добрата съдба да живее много дълго (умира на 87 години) и нещастието да надживее децата си и повечето си внуци. Тя започва в сферата на образованието, когато се връща от Русия, става учителка. Тя е като пътеводна светлина за ученичките си, т.е. тя е от тези учители, които вдъхновяват".
Покрай съпруга си - Петко Каравелов, тя влиза и в политиката, и в общественият живот, като оглавява "Българския женски съюз". "На практика, в обществения живот в България до 1944 г. няма голяма инициатива, в която тя да не взима участие", допълва Елица Павлович.
Елица Павлович припомни и историята на първия интерактивен музей на Будителките. "От много години, първо в "Момичетата от града", а след това и от други инициативи, извън дигиталното пространство, се опитваме да разказваме за тези велики жени на България, чиито заслуги с нищо не са по-малки от мъжете, които наричаме будители и чиито празник отбелязваме на 1 ноември", казва тя.
Интерактивният музей на българските будителки, който беше открит на 1 ноември, е една първа стъпка към това да се подбуди интерес и да се запомни повече за жените, защото те не са малко, а в музея може да се прочете и да се види повече за тях.
В музея се влиза през QR код на пейките има табелки с име и QR код, който води към самия музей с историите на тези жени. Идеята на създателките на този интерактивен музея е да започнат с историята на Гина Кунчева, тъй като пейките се намират на площада, който носи нейното име и който се намира точно срещу паметника на сина ѝ. След това избират от големия архив с материали за велики българки от близко и далечно минало.
"Целта ни беше тези жени да покриват всички области на светското, в които жените са се изявявали. Жените са били много силно представяни и в културата, и в науката, и в изкуствата и дори в политиката и обществения живот”, разказва тя, като уточнява, че историческият период, който се обхваща е от Освобождението до 1944 г.", посочва Елица Павлович.
Интерактивният музей в момента разказва историите на 15-20 бележити българки, но техният брой продължава да се увеличава, каквато е и идеята на музея, защото той е на открито и може да се разполага на най-различни места. Освен това проектът се развива и в бъдеще, като има и изложби с пана, които също разказват историите на видните българки.
Една от тези видни българки, популяризирани от проектът "Жените" на "Момичетата от града", е проф. Елисавета Карамихайлова, наричана Ядрената принцеса на България.Тя е първата жена - хабилитиран преподавател в Софийския университет, както и първият ядрен физик, който основава специалност "Ядрена физика" у нас и я преподава в университета.
Проф. Карамихайлова прави много изследвания за радиоактивност на почвата и водите в България. Там, където вижда проблеми (такива по онова време има край Бухово) се опитва да помогне, но неуспешно. Заради това, че е родена във Виена, проф. Карамихайлова е възприемана от новата власт след 1944 г. като неблагонадеждна и това спира всичките ѝ опити да се развива - забранено ѝ е да участва в научни конференции, забранено ѝ е да пътува и дори да води кореспонденция с чужбина.
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
