Голяма част от българите са сериозно задлъжнели и ако вземат кредити или заеми, ги използват за елементарни покупки за дома и плащане на битови сметки. Това са данни от изследване на екип от социолози и икономисти от съответните два института на БАН, проведено през юни тази година.
 
Поне 20 процента от населението използва заеми и кредити, за да задоволява базисни потребности. Следователно такъв процент българи живеят в бедност, посочва Духомир Минев от Института по социология при БАН. В такъв случай е необходимо да се коригира линията на бедност у нас. Според официалната методика на държавите от ЕС линията на бедност се определя на 12-14 процента. Българите са задлъжнели на първо място към комунално-битовите услуги. Почти 5,8 на сто са длъжниците на “Топлофикация”, почти същият процент не плащат редовно сметките си за студена вода. Малко над 8 процента не са платили данъците и се стараят да избегнат това до последния момент. Поради липса на средства не се плащат осигурителни и здравни вноски, казва социологът Емилия Ченгелова. Всичко това принуждава българите да вземат банкови кредити. Почти 30 процента от изследваните имат различни видове кредити, а междуличностни заеми се ползват от 5 процента от населението. Кредити и заеми взимат най-вече хората с ниски доходи, като чрез тях задоволяват потребности от първа необходимост.

“Най-масово използваният кредитен продукт е потребителският кредит – уточнява Ченгелова. – Следва кредитната карта, която се ползва от над 19 процента от домакинствата. Около 12 на сто от тях съобщават, че имат ипотечен кредит, а лизингът е предпочитан от 15 процента от населението. Както и предполагахме, хората в най-активна трудова възраст се възползват най-активно от кредитните продукти на търговските банки. Най-голямата група кредитоползватели са 30-39-годишните. Над 40 процента от тях имат кредити. Малко под 40 процента са 18-19-годишните българи, които също са получили кредит. Интересното е, че 12 процента от хората над 60 години също имат кредити и това е отличителна черта на нашата банкова система. В останалите европейски държави имат по-рестриктивна политика при отпускането на кредити на хората в предпенсионна и пенсионна възраст.”

Все пак българинът е твърде дисциплиниран длъжник, показва изследването. В невъзможност да връщат кредитите са само около 3 процента от длъжниците. Най-голяма част от тях са най-вече хора с ниски доходи и ниско образование. Стъписваща е обаче неинформираността на българина като цяло за това как се отпускат кредити, как се формират лихвените проценти. 70 на сто от тях изобщо не могат да дадат мнение как се извършва кредитирането на физически лица в България. Според изследването, българите са недоволни от високите лихвени проценти по кредитите, но одобряват добрите лихвени нива по депозитите, което показва незнанието им за логичната връзка между тях. Сериозни са критичните оценки по отношение на едностранните промени, които банките правят след сключването на договора. Какви са нагласите и предпочитанията на анкетираните?

“Всеки втори заявява, че в близките 12 месеца няма да му се наложи да търси нито кредит, нито заем – посочва Емилия Ченгелова. – Около 50 процента от хората нямат никакво намерение или желание да ползват кредити. Обясняват това с високите лихвени проценти, тежките тромави процедури, политиката на едностранно променяне на условията, което води до ниско доверие в банките. Тоест, лицата считат, че веднъж взели кредит, те нямат де факто никакво влияние по отношение на това, което става.”

„През последните няколко месеца има сякаш някакво загатване за задържане на лихвените проценти от страна на търговските банки – казва Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. – Но за тенденция не може да се говори. Поради глобалната финансово-икономическа криза търговските банки са принудени да осигуряват свеж финансов ресурс единствено от депозитите на населението. Между тях има ожесточена борба за привличане на депозити и това става чрез по-високи лихви. Разходите на търговските банки се качват, затова и лихвите по кредитите скачат. Но чрез високите лихви по депозитите съумяваме да поддържаме чуждестранния капитал в страната”, посочва още Минасян.