За поколението в "златната възраст", което изнесе тежестта на изминалите 20 преходни години, едва ли има нужда от представяне.
За "децата на прехода" – адвокат; политик; държавник; сред основателите и лидерите на СДС, първата демократична политическа сила в България; премиер на първото демократично избрано антикомунистическо правителство на малцинството (8. 11. 1991 – 30.12.1992). И още – постоянен представител на Република България в ООН (1997-1998) и наш посланик в САЩ (1998-2002); депутат от СДС в 36-ото, 37-ото и в 40-ото НС. Остана лоялен към партията си и на 10 юли 2008 сам пожела да се прекратят депутатските му пълномощия – не искаше "да преживява в политиката", защото знаеше, че "един певец трябва да слезе от сцената преди окончателно да изгуби гласа си". На 5 юли 2009 бе сред първите, които поздравиха лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, днес министър-председател на България, за изборната победа с пожелание за силен старт, като му припомни, че в българската политика пилците като че ли не се броят на есен, а в началото на третата година от управлението. Стана носител на наградата Truman Reagan Freedom Award за принос в борбата за отхвърляне на комунизма в Европа и влезе в компанията на Витаутас Ландсбергис, първият постсъветски президент на Литва, Елeна Бонер, вдовицата на съветския дисидент Андрей Сахаров и Л. Къркланд (дадена му посмъртно).
За американските си студенти е сладкодумен преподавател по политически науки, който им разказва за българите и тяхната съдба, особено в последните 20 години.
Известен е и като политически писател. Автор е на шест книги за българския преход. Засега.
От 1991 се занимава и с благотворителна дейност.
Малцина знаят, че хобито му е психотерапия.