Европа 2020 – гражданска визия

Европа 2020 – гражданска визия

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешната рубрика на Радио България е посветена на състоялата се в края на януари в София конференция “Европа през 2020 – гражданска визия”. Европейски и български неправителствени организации, университетски изследователи и евродепутати обмениха мисли за това как биха искали да изглежда Европа през 2020 година. Събитието е част от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент”, осъществявана от Европейския институт, Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики с финансовата подкрепа на Главна дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Радио България е медиен партньор на проекта.

Конференцията е в синхрон с лансираните от Европейския съюз “отворени консултации” с европейските граждани при определяне посоката на развитие на ЕС през следващия бюджетен период 2014-2020. Особено важно е гласът на европейските граждани да се чуе сега, в т. нар. “период на програмиране”, в който Европа започва да съставя своя план за развитие през следващите години до 2020-та. Той включва стратегия в каква посока да върви ЕС и финансова рамка, която да направи възможна тази стратегия. Т. е., сега е моментът да се определят размерът на еврофондовете и конкретното им предназначение. По всички тези въпроси решаваща дума ще има Европейският парламент. Затова е важно депутатите да добият по-точна представа за това в каква Европа биха искали да живеят нейните граждани.

Дискусиите на срещата в София гравитираха около три групи важни за бъдещето на Европа теми – европейските институции и разширяване на демокрацията, културното многообразие и европейската идентичност и на трето, но не на последно място, социалната политика и развитието. Обсъжданият период от време обхваща първото десетилетие след влизането в сила на Лисабонския договор, увеличаващ възможностите на европейските граждани да участват в изработването на стратегиите и политиките на ЕС.

По първата тема “Европейската демокрация – мисията възможна?” Майкъл Брутър от London School of Economics се спря на парадокса, свързан с хронично слабото участие на гражданите в изборите за Европарламент:

“Когато през 2005 г. французите гласуваха срещу предложението за Конституция на ЕС, в същото време подкрепата на френските граждани за евроинтеграцията бе по-висока от всякога. Обявявайки се срещу конституцията, те всъщност казаха: “Искаме повече Европа”. Европейските граждани са твърдо за евроинтеграция, но все още има голяма разлика между реалността и онази степен на интеграция, която те биха искали.”

Една от посоките за търсене на по-голяма ангажираност на европейските граждани бе идеята за създаване на транснационални избирателни списъци, застъпвана от Сеголен Прюво от международната организация “Европейски алтернативи”: “Ние призоваваме политическите партии да съставят транснационални списъци за избори на Европейски парламент. Вярваме, че това открива нови политически възможности. Така предизборните дискусии биха се съсредоточили около общоевропейските въпроси, а не както е сега да стават залог на вътрешнополитически битки.”

Според очакванията полемика предизвика и темата за европейската идентичност – има ли такава и какво е отношението й към националната идентичност на европейския гражданин.

“Ние мислим, че бавно, но сигурно може да се изгради “европейска” идентичност, която би съставлявала един тънък слой от характеристиката на европейското гражданство – заяви Марко Инчерти от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. – ЕС със сигурност няма да се превърне никога в една обща държава, но e възможно да възникне обща европейска културна идентичност.”

До 2020 г. да приключи изграждането на “социална Европа”, така както вече съществува “икономическа” и “политическа” Европа. Такава визия формулираха участниците в дебата по социалната политика и развитието. Те се обявиха за реформиране на европейската политика по заетостта към повече гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Ани Недкова от Европейския институт посочи още от направените препоръки:

“Една от полезните стъпки е да се разширят правомощията и отговорностите на Европейския икономически и социален комитет отвъд настоящите му консултативни функции. Социалното сближаване да стане приоритет на новата стратегия Европа 2020, а чрез политиките на солидарност инвестициите да се концентрират в сферите с реален потенциал за растеж. Да продължат мерките за борба с бедността като за тази цел бъдат определени минимални стандарти за социална сигурност и минимални стандарти за качество на живота.”

Европейското разширяване е най-убедителният израз на солидарността в ЕС, според участниците в Конференцията, които настояха за продължаване на този процес. Марк Гарсе от Междурегионалната асоциация за подпомагане на хората с увреждания със седалище в Белгия смята, че ЕС не трябва да отстъпва от своите принципи на солидарност, тъй като ползата и обогатяването са двупосочни.

“Ние от Западна Европа също имаме нужда от вас, защото вие ще обогатите общността с вашата култура – подчерта той. – Така ще се отворим и ще изградим връзки с източния свят, каквито досега нямахме. Ще открием ново мултикултурно пространство и това е богатството, което вие ни носите. А също нови надежди и по-големи очаквания, от които може би имаме нужда, за да върви Европа напред.”

Председателката на Комисията по култура и образование в ЕП Дорис Пак, която бе специален гост на конференцията в София, се спря на голямата популярност на програмите за обмен между различните страни: Коменски – за ученици и учители, Еразмус – за студенти и университетски преподаватели, Леонардо – за професионално образование, Грюндвиг – за обучение на възрастни хора. Тя специално подчерта необходимостта от въвеждане на по-продължителен обмен при учителите.

“Това, което имам предвид, е учителите да могат да прекарат извън страната си поне няколко месеца – обясни г-жа Пак. – В противен случай те никога няма да имат ясна представа за това какво представлява Европа и да предадат европейското чувство на своите ученици. Не зная колко пари ще бъдат нужни, но ви уверявам, че тази идея ще залегне в програмите на ЕС.”

В конференцията в София участваше и Жоао Сант’Анна, ръководител на юридическия отдел на Европейския омбудсман. Г-н Сант’Анна изрази удовлетворение от разширените възможности за участие и контрол на гражданите в работата на ЕС, залегнали в Лисабонския договор. Сред основните нововъведения е възможността един милион европейски граждани от различни държави да могат да предлагат на Европейската комисия законови инициативи.

“Лисабонският договор наистина представлява значителен напредък по отношение на правата на европейските граждани – казва г-н Сант’Анна. – Той предвижда решенията на Съюза да бъдат вземани по възможност най-открито и най-близо до гражданите и дава възможност техният глас повече да се чува. Последните се насърчават както да участват в създаването на европейското законодателство, така и да оценяват работата на институциите. В това отношение Лисабонският договор е предизвикателство към гражданското общество в посока на реално участие във всекидневния живот на Съюза. А институцията на омбудсмана, не само на европейския, а цялата мрежа от национални институции на обмудсманите е гаранция за защитата на правата на хората, когато те имат оплаквания от работата на различните местни или европейски институции.”

С финансовата помощ на Европейския парламент екип експерти от Европейския институт анализират и обобщават в писмен вид основните препоръки и изводи от двудневната дискусия в София на тема “Европа 2020 – гражданска визия”. Резултатът е публикация, която ще бъде раздадена на всички евродепутати. Така те ще имат по-ясен поглед върху мненията и желанията на обикновените хора, когато започнат да “коват” политиката на ЕС за периода 2014-2020 г. На http://parliament.europe.bg – сайта на проекта “Взаимодействаме с ЕП” – може да видите видеозаписи от дискусиите на конференцията “Европа 2020 – гражданска визия”. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg.