Хлябът и виното са традиционни християнски символи, задължителна част от ритуалите, съпровождащи Светото причастие, кръщението, църковната заупокойна служба. Много преди официалното приемане на християнството, хлябът и виното са заемали важно място в езическите ритуали по българските земи. След навлизането на християнската религия народът ни продължил да изпълнява обичаите си, запазвайки тяхната символиката. А хлябът и виното са може би най-често срещаните спътници на важните моменти в живота ни и днес.
В църковното богослужение хлябът и виното се наричат “евхаристия”. Думата е гръцка /ευχαριστία/ и означава благодарност. В християнството хлябът и виното са материалните символи на Христос. Както е записано в библейските текстове, по време на Тайната вечеря той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че те са неговото тяло и неговата кръв. Чрез приемането на късче хляб и няколко капки вино, християните приемат и своето причастие към религията, към църквата. Символичният израз на съпричастност присъства и в много езически ритуали. Т.нар. “богоизяждане" ще срещнем в различни по произход култури по света. По нашите земи от най-дълбока древност хлябът и виното се използват за култови цели. Те са част от “жертвата”, както народът ни нарича храните и предметите, които се поднасят на митичните същества от невидимия свят. Интересен факт е, че видовете обредни хлябове, описани от учените, са стотици. Без преувеличение. Димитър Маринов е един от първите български етнографи, които обръщат специално внимание на различните видове хлебни изделия, начина на приготвянето им и украсата. В края на ХIХ и началото на ХХ век той пътува из България – снима и описва стотици видове погачи, пити, колаци. Дори сам се учи да меси и шари хлябове. “Както шевиците и везмото по дрехите, така и шарките на обредните хлябове съставляват специално изкуство.” – пише той. “Тия шарки показват радост, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие и любов.” Дълбоко респектиран от сакралното отношение на българина към хляба, Димитър Маринов отделя огромно внимание на изследването и съхраняването на традицията.
Специалната украса е задължителна за обредния хляб. А в зависимост от предназначението му, до него се поставя сол или мед. Сладък хляб се поднася при ритуалите, които целят приобщаване. Например, когато се роди дете, когато то проходи и пр. Тогава погачата се маже отгоре с мед. По същия начин се посреща младата булка в дома на родителите на момчето. Хляб, вино, мед и билки се слагат и върху сватбеното знаме в определен момент от обичая. Хлябът – за плодовитост, виното – за съгласие и любов.
За да разберем наистина традиционното българско схващане за хляба и виното, би трябвало да обърнем поглед към старинните технологии за тяхното приготвяне. Хлябът се приготвя от брашно, а пътят за получаването му е много дълъг. В народните умотворения този път е описан с подходящата поука. Една от най-разпространените и много обичани приказки за житното зрънце е едновременно и залъгалка. Разказвали я на децата, докато чакат току-що опечения хляб да изстине.
Ето я и приказката: Родило се житното зрънце в един клас на полето. Дошло време, тръгнало то към хамбарите заедно с другите си братчета. Преди това хубаво го претъркаляли през гумното, вършилото и т.н. Наесен го повели обратно към полето. “Как ще вляза отново под земята! Това ще е краят ми.” – мислело то. И другите зрънца се вълнували. Страх ги било от тъмната и студена земя. Но още при първите есенни дъждове от сърцевината им изникнали нежни зелени стръкчета, които храбро се отправили нагоре. Намерили светлината и топлината, а през лятото пораснали здрави и силни класове. Ожънали ги, отделили плявата, смлели ги на брашно. После бабата омесила хляб за своите внучета. Поуката е ясна – търпението е една от основните добродетели. А житото е един от най-ярките природни примери на търпение.
Житото не може да ползва човека, ако той не може да го засее според правилата, да го отгледа, прибере от полето и да приготви хляб. Ето защо хлябът е един от най-силните образи на усвоеното пространство, на овладените индивидуалности. И на трансформираните природни енергии, носещи едновременно материално благополучие и духовно приобщаване.
По подобен начин се схваща и виното. То също има дълъг път. Приготвя се от множество малки зърна. Събрани заедно, те носят огромна сила. “Виното е комка” – казва народът ни. Без хляб и вино никакъв обред не се извършва – нито религиозен, нито фолклорен. От древни времена сред българите има хора, които владеят различни магически практики. Магии се правят с вещи, храни, думи. Народът ни вярва, че с вино и хляб магия не може да се направи. Произходът им винаги се е свързвал с добрите сили, с най-висшите закрилници на човека. Може би това схващане им определя толкова важно място. Пред хляба и виното се извършват много религиозни ритуали. Подобно на църковната символика се счита, че след обредното действие, те придобиват други сили. Затова обредният хляб не се реже, а се ломи /разчупва/ с ръце. И се раздава на всички – за да са съпричастни към измолените блага.
Една народна песен разказва как красива девойка налива вино. Докато прави това, вижда ясно предзнаменование за предстоящата си сватба. Разбира се, тези символи ни отправят назад във времето – към патриархалните традиции.
Любопитен факт, при това от последната година, е кратък филм, заснет от студенти по кинорежисура. Той се нарича “Хляб и вино”. Двамата герои във филма се срещат случайно. Единият е българин, другият – чужденец. Посред нощ колите и на двамата се повреждат насред полето. Останали сами в тъмнината, те търсят начин да разговарят, но никой не говори езика на другия. Изведнъж чужденецът се сеща, че има бутилка вино. Българинът – хляб. И вече картината е съвсем различна – споделяйки хляба и виното, те преодоляват страха и различията. Истинска приказка, която преописва старинните символи на съвременния човешки език.
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа..