“Мъжът е половин човек и жената половин. Ходят си така по света, а като се оженят – правят цял човек.” Този кратък откъс е от автентични разкази, записани в северната част на страната ни. Подобни описания ще срещнем не само в цяла България. Без преувеличение, схващането за “сродните души” и “духовните половинки” броди през различни континенти и култури.
Днес много българи избират да живеят без брак. Според социолозите, тази форма на съжителство е предпочитана преди всичко от страх. Младите днес се опасяват, че няма да могат да създадат здрава връзка – такава, каквато имат техните родители, техните баби и дядовци. Въпреки това, бракът не е загубил романтичния си образ.
“Семейството е важна част от обществото” – подобни изрази съпътстват гражданския ритуал на всяко младо българско семейство. Макар и част от протокола на бракосъчетанието, те са пример за съвременните схващания за семейството и мястото му в социалния живот. Някога хората нямали избор. Съжителството между мъж и жена, разбира се, било немислимо без благословията на по-възрастните и без да поемат морални и материални отговорности.
Народната традиция отрежда на мъжа първостепенна роля в общността. Той е направен от Господ пръв, затова е темел /основа/ на брака. На него Бог е поверил основни дейности – обработването на земята, засяването и косенето на нивите, сеченето и донасянето на дървата за огрев. Мъжът е този, който строи къщата и стопанските постройки. Неговата работа е толкова важна, че никой не трябва да му пресича пътя, когато го срещне. Още много задължения има мъжът, а народната вяра забранява те да се вършат от жени. “Жената не бива да работи мъжка работа, защото е лошо за къщата” – казвали някога. И още: “Мъжът е в къщи глава, а жената душа.” Въпреки това схващане, религиозните обреди в къщи извършвали мъжете. Жените участвали предимно в родилните и погребални обреди, в обичаите, посветени на различни болести…
“Богат е мъжът, когато има добра жена.” Защото “с лоша жена врагове ти не трябват.” Вярата в силата на семейството, вярата в единството на общността били основен мотив за строгото спазване на йерархията. Макар и на второ място след съпруга си, ролята на жената също била изключително важна. “Добра жена – безценен камък” – казвали нашите предци. На жената били поверени грижите за приготвянето на храната, за къщата и възпитанието на децата. Както отбелязват редица изследователи, доскоро в българските села хлябът е бил приготвян само от жени. Дори в обществените пекарни.
Има една много хубава народна приказка, в която един баща като разбрал, че дните му свършват, събрал петимата си синове. Ето и притчата, която им разказал. “Имало едно време гора, а в гората – дъб. Дошъл един ден в гората дървар, отсякъл дъба и го занесъл в дърводелницата си. Направил хубави дъски. През есента дошъл при него един бъчвар. Взел дъските и издялал бъчварски дъги. Направил обръчи, дъна и сглобил една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливал младо, кипящо вино и го продавал. Добре вървяло всичко, докато бъчвата била здрава. Но не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъсал и дъгите се раздалечили. Виното изтекло, бъчвата се разпаднала. Децата грабнали обръчите и започнали да ги търкалят по улицата, а стопанката изгорила дъгите и дъната на хубавата бъчва.” След като свършил разказа, бащата пояснил – “бъчвата е семейството, дъгите сме ние, обръчите са съгласието, а виното е радостта и честитият живот. Додето има съгласие в семейството, ще има и честит живот. Къща, в която няма съгласие – огън да я гори. Пазете обръчите на бъчвата, чеда мои!”
Тази приказка е само една от многото истории, с които родителите се опитвали да възпитат у децата си почит и уважение. Разказвали я с надеждата, че след края на приказката техните наследници ще знаят повече, отколкото в началото. Днес тя е включена в много сборници, но за всеки случай е добре да знаете, че можете да я намерите и в интернет – там, където най-често днешните деца търсят отговорите на своите въпроси.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа..