Българският фолклорен календар е изпъстрен с множество празници, които носят името на ортодоксални светци. Някои от тях се коренят изцяло в езическите схващания за света. Защо, приемайки християнството, нашите предци са запазили митологията и обичаите си? Много от практикуваните от тях езически ритуали се извършват и днес – във времето на свръхтехнологиите. Един от най-любимите съвременни народни обичаи е Трифоновден. Посветен на лозарството, празникът представлява низ от весели ритуални практики, които величаят лозята, виното и техния пазител Трифон Зарезан.
Народният празник Трифон Зарезан е на 1 февруари – денят на православния свети мъченик Трифон. Преди промяната на църковния календар българите го отбелязвали на 14 февруари. Старата дата е по-близо до основния смисъл на празника – зарязването на лозите. Разположен в прехода от зимата към пролетта, празникът е съпроводен с обредно-магически практики за осигуряване на плодородие и изобилие. Старинният народен обичай е свързан още с траките и бога на плодородието и виното Дионис. Изпълнява се предимно от мъже. Всичко започва след църковната служба, посветена на Св. Трифон, приел мъченическа смърт в името на християнската вяра. Мъжете поемат към лозята, носейки светена вода, вино, хляб и печена кокошка. В много селища на страната, обикновено в северната й част, първо избират "Цар на лозята". Той трябва да е богат човек. Освен, че изпълнява ролята на основно обредно лице, през този ден той трябва да нагости всички участници в обичая. Всеки отива първо до своето лозе, прекръства се в посоката на "изгрев слънце"/на изток/ и ритуално отрязва три пръчки. Корените и отрязаното място се поливат с вино. А на някои места се посипват и с пепел. Лозето се поръсва със светената вода. През цялото време се отправят благословии за плодородие. Ако ритуалът се извършва от двама, благословията придобива формата на диалог, който също е обреден и се повтаря всяка година: "Трифоне, къде си?" – пита единият. "Под лозята съм, не се виждам от грозде" – отговаря другият. "Догодина хич да не се виждаш!" – е пожеланието на първия. След ритуала накичват "царя" с лозови пръчки и го носят до селото. Веселата дружина спира до всяка къща. Домакинът изнася бяло котле с вино, дава първо на "царя" да отпие, после на другите. Каквото остане, излива върху "царя", наричайки за богата реколта. Докато обиколят всички домове, от дрехите на предводителя на шествието буквално започва да тече вино. Но той остава така и на празничната трапеза, която устройва в дома си.
Лозарството се развива по българските земи от векове. Затова и Трифон Зарезан е един от най-големите народни празници. Отбелязва се дори и в райони, в които липсват условия за отглеждане на лозя. В Родопската област например, е разпространен обичаят "трифоносване". Той се прилага за плодовитост при животни, растения и дори хора. В основата му е също ритуален диалог. Рано сутринта на Трифоновден стопанката на дома взема брадва, започва да удря някое дърво и да вика: "Чуваш ли ме, Трифоне?" А някой от семейството отговаря: "Не те чувам от масло, от сирене" и т.н. Подобно действие се извършва с безплодни дръвчета. Но то по-скоро има смисъл на "сплашване". Момче на 7-8 години взема брадва и започва да се прави, че сече дървото и пита: "Ще раждаш ли или да те отсичам?" А майка му го спира с думите: "Недей, през лятото то ще роди плод!" Това се повтаря три пъти. Вярва се, че ритуалът помага и при безплодие у хората. Затова жени или мъже, за които се знае, че не могат да имат деца, се подлагат на ритуали с подобно съдържание именно на Трифоновден.
Независимо от древния култ към лозата и опияняващата течност, която тя дава, българите винаги са осъждали пиянството. Лошо е за къщата, ако в нея има пияница. Сред най-големите беди за девойката е да се омъжи за такъв човек. Единствено на Трифонов ден било допустимо виното да се лее без ограничения. През останалото време то присъствало на трапезата, било част от всички празници, но винаги с мярка. Една най-красноречивите български поговорки гласи: "Първата чаша е за здраве, втората чаша е за радост, а третата чаша – да те посрами!"
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..