Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват

публикувано на 02.02.11 в 13:58

В църквата "Въведение Богородично" духовници освещават 3 хиляди бурканчета мед по случай честването на Св. Харалампий.

Снимка: БГНЕС

„Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват” – казва народът ни. И още: „Здравето е най-големият имот.” За да придобият това безценно благо, българите са установили цяла поредица от ритуали и празнции. Някои от тях се изпълняват и до днес – преди всичко от любов към традицията. Но и с вярата, че ако не помогнат наистина, то със сигурност няма да навредят. На 10 февруари е денят на Свети Харалампий – православен светец, умрял мъченически за своята вяра. Според народната митология, той е повелител на всички болести. Ще ви разкажем за обредните практики на този ден, както и за връзката на празника с други народни обичаи.

Харалампий, Хараланпей, Араланбей, Чуминден – така наричат празника в различните области на страната. До началото на ХХ век той бил широко разпространен в Североизточна България, Тракия, Родопската област, както и в селищата около планините Рила и Пирин. В някои от селата се изпълнява и до днес. „Араланпей прекадява земята” – казвали някога за светеца. Така тя се затопля и вече може да се обработва. Най-важната роля, която има Свети Харалампий, е властта му над болестите. Той „държи на болките юздите”. А най-страховитата сред тях е чумата. Затова нея светецът e завързал с девет синджира. В много от старинните икони Свети Харалампий е изобразен според тази представа – да усмирява чумата. А тя е стара, грозна, гърбава жена, с мръсна разрошена коса. Според народната митология, ужасната болест се родила на Атанасовден (18.01). Тръгнала да ходи по света, но Свети Харалампий я оковал и така я усмирил. Съществува и друг вариант, според който братята – светци Андон и Атанас успели да се разправят с ужасната старица. Ето защо и днес в някои селища на Антоновден (17.01) се извършват ритуали, идентични с отбелязването на празника на Свети Харалампий.

Във фолклорната терминология „леля”, дори умалителното „леличка” е синоним на болестта. Всъщност с тайни имена се назовават всички човешки страдания. В народните приказки и легенди те са невидими същества, които живеят накрай свят – там, където обитават орисници и самодиви. Там, където са палатите на слънцето. С малки изключения имат женски образ. Болестите нямат божествен произход, според народа ни. Но идват и си отиват изцяло по божията воля. Затова в празниците, които им устройвали хората, нямало и следа от враждебно отношение. Поднасяли им любимите ястия, подготвяли специални дарове, за да ги умилостивят. Наричали ги с човешки имена – не само, за да ги предразположат, но и за да не назовават дори с дума нежеланите „гости”. Рано сутринта на Свети Харалампий се меси хляб – голяма пита или три по-малки. След това се отнася мед и масло в църквата. Счита се, че светецът е покровител и на пчеларите. След службата свещеникът освещава храните. През това време хлябът вече е изпечен. Намазват го с меда, на някои места го поръсват и с орехи, „за да са сладки и медени болестите”. Този ритуален хляб се раздава на съседите за здраве. Останалата част от меда се пази за лекарство през цялата година. Същото се отнася и за осветеното масло. В някои родопски села домакинята извършвала следния ритуал – на излизане от къщи, носейки хляба за раздаване, тя оставяла вратата отворена. Навън започвала да вика болестите като ги наричала с тайните им имена. „Излизайте, ще ви дам пита.” В някои части на страната съществувал обичай да се ходи извън селището и там да се оставя хляб, вино и различни храни. А също – нова кърпа, сапун, гребен и вода. „Като ги види чумата, тя ще се залиса – ще започне да си мие косите, да ги сплита. А като се нахрани и напие, ще забрави за какво е дошла и ще се върне обратно.”

Както на повечето празници, посветени на здравето, на 10 февруари се извършвало ритуално почистване на дома. Хората вярвали, че заедно с мръсотията, изхвърлят навън всички болести. В чест на Свети Харалампий, през този ден не бивало да се работи. Особено строга била забраната за женските дейности, свързани с дома и ръкоделието. Слагали празнична трапеза, на която всички изричали само добри думи. Любопитно е, че традицията да се раздават медени питки придружава и други празници. За омилостивяване на болестите, както и за здраве на всички, обредни хлябове се раздавали и на Антоновден, който в календара предшества Свети Харалампий, на Младенци – на 9 март, и още редица други.

По публикацията работи: Албена Безовска