Баба Марта и нейните братя Голям и Малък Сечко

публикувано на 18.02.11 в 09:56

Дни преди 1 март стопанките изработват мартеници и при изгрев слънце ги увиват около китките на своите близки.

Снимка: Архив

В българския традиционен календар годината е разделена на дванадесет месеца, както и в Юлианския. Но имената, с които ги е наричал народът ни, са различни. „По грозде време”, или „Димитровски месец” наричали някога октомври, „Рангеловски месец” – ноември и т.н. Само на четири от тях се приписват човешки качества – януари, февруари, март и април. Много са историите, свързани с живота на тези митични същества.

"Баба Марта" показва на ученици традицията как се пресукват бели и червени конци.

В православната традиция 1 септември е началото на църковната нова година. Календарната започва с първия ден на Голям Сечко – фолклорното име на януари. Нарича се така, защото е студен месец и през него престава всякаква земеделска дейност. Студен е и по-малкият му брат Малък Сечко – февруари. В народните приказки и предания двамата братя живеят високо, високо в планината. Заедно с тях е сестра им Марта. Или Баба Марта, както най-често я наричаме и до днес. Тя е единственият женски образ сред митичните същества, които населяват фолклорния календар. Като истинска жена Марта е с много променлив характер. Но и с голяма сила. Затова през първия ден на нейния месец се извършвали ритуални действия, влизали в сила различни забрани. Усмихне ли се Марта, вярвали някога, ще погали тревите и цветята, ще изгрее златно слънце, ще закипи пролетен живот. Намръщи ли се – вали сняг и киша, захваща студ и току-що разцъфналите растения измръзват.

Децата от танцов ансамбъл "Южняче" прескачат огън, за да представят мартенските традиционни обичаи в двора на Паскалевата къща в Хасково.

Един от най-разпространените обичаи на 1 март е ритуалното почистване на домовете и дворовете. В ранни зори жените помитали навсякъде и запалвали сметта. Това е първият от ритуалните огньове, които се палят през пролетта. По-младите и децата прескачат огъня, а по-възрастните просто се „опушват” около него. Жените и децата обикалят градините и двора, удрят върху тенекии. Вярва се, че така ще изгонят влечугите. Същите действия се извършват и на Благовец – празник, календарно разположен в края на март. В чест на Баба Марта жените премятали червена дреха, черга или каквато и да е тъкан на оградите. Важно било да има червено навсякъде – за да е щастлива и усмихната старицата. Според поверието тя не обичала да среща по пътя си баби и дядовци. Искала да вижда само млади, празнично облечени хора. Затова на този ден възрастните не излизали от къщи. Една приказка разказва за жена, която не се съобразила с тази забрана. Извела рано сутринта козите си на паша. „Какво ще ми стори Марта? – рекла тя. – Аз съм жена, но и тя е жена! Силата й не е като на Голям и Малък Сечко.” Чула я Марта, ядосала се, че я мислят за по-слаба от братята й. Изпратила страшен студ, сняг и виелица. Сковали се ручеи и реки, лед покрил земята. А жената и нейните кози замръзнали завинаги. Станали на статуи, от които понякога потичала вода.

1 март започва с ритуално почистване на домовете и дворовете.

Много популярна е и приказката, според която братята Голям и Малък Сечко оставили Марта без вино за празника й. Някога те имали лозе, обработвали го заедно, а виното разделяли на три. Двамата пиели по чашка-две всяка вечер, а Марта пазела своята част само за празник. Постепенно братята пресушили бъчвите си и тайно един от друг започнали да точат от виното на сестра си. Дошъл празник, Марта приготвила голяма трапеза. Весела и щастлива отишла в избата. Опитала се да налее вино в бъклицата, но нямало и капка. Ядосала се, развилняла се Марта, а на земята загърмяло и затрещяло. След малко й минало и си казала: „Е, голяма работа! Нали са ми братя, простено да им е!” Усмихнала се тя, а цветята разцъфнали и всички дървета се раззеленили.

Разбира се, най-много се радва Баба Марта на мартеничките – пресукани бели и червени конци, с които накичвали децата, момите, младите невести и агънцата. Ден преди 1 март стопанките изработвали мартениците и още преди изгрев слънце ги увивали около китките на своите близки. Мартеници слагали и на плодните дръвчета, на стопанските сгради и пр. Може би защото е изцяло български, този обичай е един от най-обичаните у нас и до днес.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Баба Марта и нейните братя Голям и Малък Сечко

БНР подкасти:

Още от категорията

Фестивалът "Някога... Когато хлябът имаше душа" възкресява местни традиции в Петричко

Доц. Наталия Рашкова: Глобализацията е причина за допълнителен интерес към идентичностите

Банатските българи от Гостиля посрещат гурме туристи с кулинария и живи традиции

Фестивалът "Някога... Когато хлябът имаше душа" възкресява местни традиции в Петричко

Българско Национално Радио