Работата на ум учи

публикувано на 28.04.11 в 08:20

„Жена не се избира на хорото, а пред стана и кросното” – е сред поговорките, които възхваляват труда

Снимка: БГНЕС

Източник на материални блага, извор на удовлетворение, средство за социализиране, житейска необходимост... Трудът винаги е бил важен за хората независимо от историческите промени, от географските и национални особености.

Патриархалният българин изпитвал дълбока почит не само към трудолюбието като неоценимо човешко качество. Много от оръдията на труда имат сакрално значение в различни ритуали и практики. Някои от предметите, които жените използвали при ръкоделие, според народното вярване имат магическа сила – гонят змейове, самовили и други лоши духове. Свръхестествена сила имат и копралята и остенът – прътовете, с които селяните насочват движението на впрегнатите волове. Те също могат да гонят злите сили. Най-голяма почит народът ни отдавал на палешника – металния инструмент, с който се оре земята. Той е обграден от почти религиозно уважение. Среща се в много обреди като предмет, с който се кади трапезата. В народната медицина той е и средство, което помага при лечението на някои болести.

В богатото ни наследство от словесен фолклор пословиците и поговорките за труда заемат значително място. От тях научаваме, че трудът за българина винаги е имал не само материални, но и нравствени измерения – „Работи така, все едно ще живееш сто години, а живей така, все едно ще умреш утре.” Друга много известна поговорка е: „Трудът краси човека, а мързелът го грози”. Някога децата често чували тази мъдрост. Както и още една – „Работата на ум учи”. Много народни приказки разказват истории, в които мързелът буквално разрушава живота на хората. И, обратно – трудолюбието може да направи чудеса. Имало едно време работлив и умен баща. Дошло време да си отива от този свят и събрал тримата си синове. „Време е – казал той – да ви разделя, каквото имам.” На най-големия оставил къщата, градена с много любов, дома, в който семейството прекарало най-щастливите си години. На средния завещал кръчмата заедно с изба, пълна с гъсто червено вино. За най-малкия останали нивите. „Ти си най-млад, още не си укрепнал, но на теб давам земята, с която съм се борил цял живот.” Заживели тримата братя с бащиното си имане. Големият се радвал на просторната къща, спял до късно, не похващал никаква работа – бил спокоен, че има покрив над главата. Друго не му трябвало. Постепенно обеднял, мускулите му загубили силата си. А къщата – брулена от ветрове и дъждове, започнала да се руши. Средният брат се отдал на всички възможни пороци. Пиел с всеки, който влизал в кръчмата, не се грижел за реколтата от грозде, а продавал само бащиното вино. Започнал да пресушава бъчвите една по една. Виното свършило, а той толкова бил забравил да работи, че не знаел с какво да се захване. През цялото това време най-малкият работил упорито. В началото ралото било много тежко за него, не знаел как се оре, как се сее. Страхувал се, че е неопитен, но постепенно се научил. Укрепнал от тежкия труд, той започнал да произвежда повече, отколкото му е необходимо. Научил се добре да продава изработеното, спечелил пари и си построил красива нова къща. Оженил се за най-личната мома в селото и заживял щастливо. А на децата си все казвал: „Работата на ум учи.”

„Трудът е здраве и живот”, „Дърво и камък да седи, ти да не седиш.” „Работата да се бои от тебе, не ти от нея.” – така в миналото възпитавали децата си в трудолюбие. А когато синовете трябвало да си избират невеста, родителският съвет гласял: „Жена не се избира на хорото, а пред стана и кросното” – т. е. когато работи. Разбира се, сред поговорките, които възхваляват труда, има и такива: „По-напред да добием, а тогава – да попием”. Както и: „Без труд почивката не е сладка”.

По публикацията работи: Албена Безовска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Работата на ум учи

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Българско Национално Радио