Габарево – селото на 100–те чучура

Има места, които по необясним начин те привличат, а когато ги напуснеш дълго обсебват мислите ти и те теглят обратно към себе си. Такова място е Габарево. За разлика от други селища у нас, то не блести нито със запазена възрожденска архитектура, или със спретнати семейни хотели и уютни ресторанти, нито с пъстри магазинчета за сувенири и други туристически „примамки”, на които е трудно да устоиш. Затова пък Габарево предлага нещо много ценно – възможността да почиваш по едно и също време в равнина, на планина, край река, близо до язовир и най–вече далеч от тълпите туристи, които всяко лято превземат курортните ни селища.

Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана

Няма как да не го видиш и неволно да го подминеш! Движейки се по подбалканския път, свързващ София с южното ни Черноморие, преминаваме през долина с обширни насаждения от маслодайна роза, лавандула и овощни дървета. Засетите площи се разпростират като пъстри килими и стигат до подножието на Стара планина и Средна гора, които се извисяват от двете страни на пътя. Малко преди завоя за курортния град Павел Баня кривваме надясно, за да се озовем след минута в центъра на Габарево. Скупчени на селския площад ни посрещат наскоро ремонтираните сгради на кметството, увенчано с часовникова кула, на украсеното с импозантни римски колони читалище, на прясно боядисаната поща и голямото училище.

Издържани в нетипичен и твърде претенциозен стил за едно малко подбалканско селище, тези сгради навяват усещането, че си попаднал по–скоро в градска среда.

„Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите от съседния Павел баня. Причината е, че в началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия.” – обяснява разпалено Тотка Бичева – уредник на местния музей. Габарево се гордеело с пищните си театрални спектакли и с разточителните празненства и карнавали, за които цялото население се готвело месеци наред. В наши дни центърът на културния живот се е пренесъл в т.нар. Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски. Тотка Бинева разказва:

През 1869 г. в Джанановата къща Васил Левски основава габаревския таен революционен комитет

„Тук, в този дом през 1869 г. Васил Левски основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека. В последствие къщата е превърната в етнографски музей и е отворена целогодишно за посетители. Тук си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения. Така, че духът на това място е още жив! Иначе името Габарево не е случайно. Идва от дървото габър. Навремето старото селище било близо до Балкана сред местност, осеяна с огромни габъри.”

В днешния си вид каменната църква „Св. Георги Победоносец” е от 1895 г.

Габарево е известно и като селото със 100–те чучура. Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана. Отпиваме няколко глътки от чучура в двора на Джанановата къща и се отправяме към каменната църква „Св. Георги Победоносец”, чийто импозантен силует се извисява в центъра на селото. През 1877 г. църквата е била опожарена от османските нашественици, но в последствие е отново издигната от габаревци. Една от местните забележителности е битовата механа с чудесна сенчеста градина, където ни нагостяват с агнешка супа, пилешки дробчета и други селски гозби срещу прилични цени. Гостите могат да отседнат за няколко дни в уютната хотелска част към ресторанта.

Туристите преминават на отсрещния бряг на Тунджа по едно надвесено над речното течение дърво, изобретателно превърнато в нещо като „екомост от местните хора

А иначе възможности за почивка и развлечения в околностите – колкото искаш! Решаваме да се разходим край бреговете на река Тунджа, която се вие близо до селото, провирайки си път през сенчести гори и изпъстрените с цветя ливади. След едно голямо наводнение мостът на реката е разрушен, но успяваме да преминем на другия бряг по едно надвесено над буйното речно течение дърво, изобретателно превърнато от местните в нещо като „екомост”. А отсреща ни очакват меките склонове на Средна гора, покрити с горски пътеки, които отвеждат до стари, изоставени махали.

В околностите на Габарево се простират обширни насаждения с маслодайна роза

Габарево се намира в сърцето на Розовата долина. В края на май цъфти маслодайната роза и над насажденията се понася божествен аромат. През юни пък е сезонът на черешобера. Тогава в селото се провежда т.нар. „Празник на черешата” с песни, танци, възстановки на стари обичаи и полети с делтапланери над долината. Смелчаците се спускат от стръмните чукари на Балкана и политат високо над Габарево. Впрочем от високите части на планината се открива спираща дъха гледка към призрачните води на близкия язовир Копринка, на чието дъно лежат останките от митичния тракийски град Севтополис.

Този благословен от природата кът е обвеян с мистерия и легенди. И до днес се носят слухове, че тук в анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора, която се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Младата аристократка владеела няколко езика, свирела на пиано, употребявала опиум, а на границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си. Но поредица от улики и странни съвпадения със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда, която и до днес витае над изгубеното сред дебрите на Розовата долина селище.

Споделете

Габарево – селото на 100–те чучура

БНР подкасти:

Още от категорията

Момчиловци или Мусилиян – защо китайците обичат китното родопско село

Превръщат влека Говедарци-Мальовица в седалков лифт

Река Янтра разказва истории: каякинг сред скални чудеса и зелени тунели

Българско Национално Радио