София – древна и модерна, подредена и хаотична, вечна и постоянно обновяваща се… Различни са лицата на нашата столица, които всеки ден са откривани от много чуждестранни гости. А те най-често се интересуват кога и как е основан градът, как се е променял обликът му през различните епохи. Отговори на тези въпроси могат да бъдат открити и зад стените на една знакова за столицата сграда – църквата „Света София”. Моментите от нейното историческо развитие, като парченца от древна мозайка, подреждат сложния пъзел от събития, сложили своя отпечатък върху миналото на София.

© Снимка: Мария Пеева

Зад стените на храма се пази наследство от античния град Сердика. Днешната базилика е построена в края на V и началото на VI век над останките от две по-ранни гробищни църкви. Тя става пазителка на източния некропол на Сердика. При различни археологически разкопки са открити гробници, стенописи, изящни подови мозайки, които сега се реставрират и консервират, за да бъдат достъпни за посещение от туристите в един уникален подземен музей.

През Средновековието, в началото на ІХ век, градът, вече под името Средец, е включен в територията на българската държава. След покръстването на българите, пак в ІХ век, храмът продължава да играе важна роля в живота на местното население. За значението му говори и фактът, че в средата на XIV век градът е преименуван от Средец на София. След османското нашествие църквата е превърната в джамия. Две големи земетресения обаче разрушават минарето и олтарната абсида. След Освобождението от османска власт /1878 г./ сградата е служила за складиране на газ за градското осветление. По-късно на покрива й била монтирана наблюдателна кула на столичните пожарникари. Направените археологически изследвания обаче разкриват високата й историческа и художествена стойност. Храмът е възстановен, а през 1930 г. е осветен и отново започва своя духовен живот. През 50-те години на ХХ век е обявен за паметник на културата.

Въпреки че той е посветен на Божията Премъдрост, с името му са свързани различни интересни легенди, които често не отговарят на историческите данни. Например италианският пътешественик Джовани Беналия, посетил града в 1682 г., разказва, че църквата е изградена от дъщерята на Константин Велики – София, и носи нейното име. Австро-унгарският археолог и географ Феликс Каниц в своите пътеписи също описва местно предание, според което градът е посветен на византийска принцеса, наречена София.

© Снимка: Мария Пеева

Обвита в много легенди, „Света София” не е само една от най-значимите раннохристиянски базилики в Югоизточна Европа, но и неделима част от живота на софиянци. Неслучайно тя е предпочитано място за кръщенета и за едни от най-красивите сватби. И днес вратите й са широко отворени за множество миряни, дошли в храма на неделна литургия. Тук намираме и 27-годишната Аделина Симеонова – една от многото млади християни, дошли да се причестят. За нея църквата „Света София” е нещо повече от място за богослужение:

„Причината, поради която идвам в тази църква е, че именно тук, на това място, вярата в Бога ме промени, сякаш започнах да живея нов живот – казва Аделина. – Това ми даде радост, която досега не бях изпитвала, както и пълнота, смисъл на живота. Идването на службите, причестяването, стана неделима част от битието ми. Тук усещам духа на времето, а общуването с християните много ми помага, защото те станаха част от моето семейство. Този храм е като дом, като убежище.Той е мястото, където се срещаме с Бога. В църквата „Света София” намерих разбиране, тя ми е на сърце и тук ми е много приятно да идвам.”

Пазителка на историята на града, православен храм с висока културна и религиозна стойност, църквата „Света София” като туптящо сърце продължава да бие в ритъма на красивата ни и древна столица.