В Националния военноисторически музей се пази фотография, запечатала Коледата на 1-ви пехотен софийски полк през 1916 г. В нея се крие една малка човешка история на фона на голямата Европейска война.
Сурова и пълна с изпитания е тази военна Коледа, за някои от войниците може би последната. Между тях цари онази особена близост, която се ражда само в бойното другарство. По лицата от снимката е стаена надежда. Може би за скорошен победен край на войната. Войниците са окуражени от успеха на приключилата неотдавна Косовска операция, в която участва Първа пехотна дивизия, към която се числи полкът. На светлия празник е приятно да си спомнят как той влиза в някои селища – тогава с преобладаващо българско население, макар и извън пределите на България, и как е бил посрещнат триумфално от жителите.
След приключването на кампанията в края на ноември 1-ви пехотен софийски полк се дислоцира в района на Кратово, където остава до 25 януари 1916 г. И там, край Кратово, отбелязва Коледните празници „в особен дух на взаимна почит и солидарност и при най-скромна обстановка”, припомня историята на полка.
Тогава Рождество Христово се празнува на 7 януари /по юлианския календар/. На притихналото бойно поле юнаците още не знаят, че през новата година бойните действия ще се разгорят с още по-страшна сила, че в Първата световна война ще се намеси и Румъния и следващата тяхна Коледа ще бъде на север, на Дунавско-добруджанския фронт. Там ги чакат нови подвизи и слава. Кампанията на север през 1916 година се води за освобождението на Южна Добруджа, която през 1913 г. несправедливо е включена в пределите на Румъния. Някои от героите на снимката ще преживеят победния устрем на атаката при Тутракан и влизането на Първа пехотна дивизия на 9 декември 1916 г. в Букурещ.
Денят преди Бъдни вечер – 5 януари 1917 г., остава паметен в бойната история на полка. В тоя ден, след като са воювали три месеца и половина, българските воини с победоносно ура стигат до река Серет, приток на Дунав. На следващия ден – 6 януари, при силен вятър, студ и дъжд полкът потегля в поход за с. Домница, където посреща Рождество Христово.
Историята на военните Коледи на 1-ви пехотен софийски полк завършва на Битолския фронт през 1918 г. Войната върви към поражение за Централните сили. България, техен съюзник, се е включила в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. Светлите надежди, изпепелени в пожара на световния конфликт, остават да живеят в запазената фотография. Тя приютява разказа за напразни човешки копнежи, за вдовишки сълзи и безкръстни гробове на хиляди достойни мъже, които не могат да видят злочестината, споходила нещастната им родина след Първата световна война.
Като истинска вълшебна приказка обаче е Коледата на 7 януари 1945 г. в гр. Бачка паланка, тогава в Унгария, днес в Сърбия. Това е последната фаза на Втората световна война. Няколко месеца по-рано България се е присъединила към антихитлеристката коалиция, за да даде своя принос в разгрома на нацизма. Дни преди Коледа 11-и пехотен сливенски полк е напуснал мокрите и студени окопи от позициите при с. Сотин и сега е настанен в квартири, а войниците за първи път получават самун бял хляб. И макар градът да е полуразрушен, природата се е погрижила да нарисува чудесна зимна картина специално за Бъдни вечер. Най-големият подарък за младия, едва двадесетгодишен взводен командир от полка, фелдфебел-школник Ташо Ташев, е първото писмо от майка му, получено на фронта, и честитка от сестра му.
Организирано е тържество. Вниманието на всички е привлечено от празнично украсената елха. Акордеонист от музикантския взвод засвирва „Облаци бездомни”, „Недей тъгува”, „Хавайски нощи”, а за да се приобщят домакините, прозвучава и „Чардаша” в изпълнение на унгарска девойка. Танците следват един след друг – танго, чардаш... Изведнъж се понасят ритмите на българската ръченица, която предизвиква възторга на домакините. Кулминацията на празненството е един от онези мигове, които носят магията на Коледа. Пристига телеграма, че на акордеониста Сулаков му се е родил син. „Той плачеше от радост и прегръщаше всички присъстващи – пише в своя дневник младият фелдфебел Ташев. – Ротният командир напълни чашите с вино и вдигна тост за здравето на „най-малкия войник” на България и пожела неговият баща да се върне жив и здрав в родината. Сулаков грабна акордеона и засвири „Тих бял Дунав се вълнува...” Случва се едно от Божиите чудеса и големите човешки радости, които се помнят цял живот.
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..