“Да даде Свети Трифон голям берекет”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Да даде Свети Трифон голям берекет” – това е част от благословията, която изричат у нас на Трифоновден. Ритуалът се изпълнявал някога на 14 февруари. Днес църковният празник, с който е свързан, се отбелязва на 1 февруари.

Народният празник Трифоновден наричат още Трифон Зарезан, Зарезой или Трифон Пияницата. Обичаят е трудов. Свързан е с отглеждането на лозята – на този ден се извършва първото “зарязване”, “порязване”, “закройване” на лозовите насаждения. Според селскостопанския календар старата дата е по-подходяща. По тази причина на повечето места у нас лозята ритуално се подрязват и на 14 февруари.

На 1 февруари – църковния празник, посветен на Свети Трифон, приел мъченическа смърт в името на своята вяра, в православните храмове звучи специална молитва. В нея миряните са наречени “лозе господне”, а в текста се отправя молба “благодатта да падне върху всяка лоза” – т. е. върху всеки отделен представител на общността. В някои храмове, например в Бачковския манастир, се чете специална молитва против вредители. След службата хората отнасят със себе си светена вода.

От началото на ХХ век се правят и литийни шествия с иконата на Св. Трифон. Обикаля се селището, както и лозята, които обикновено са извън него. На някои места дори свещеникът пръв зарязва лозето и пръска със светена вода. Трябва да отбележим, че същинската резитба се извършва месец по-късно – някъде през март, когато пролетното слънце раздвижва жизнените сокове на растенията. “Зарязването”, което се извършва на Трифоновден, е символично. То отбелязва началото на новата година за лозарите. След църковната служба към лозята потеглят групи мъже. Всеки носи хляб, вино, печена кокошка и други традиционни ястия, които ще постави на общата трапеза. Защото споделянето на храната и виното са задължителни на празника. Преди да започнат “зарязването”, стопаните се обръщат на изток, прекръстват се и отрязват една или повече пръчки. Поливат корените с вино и със светена вода. Около обед се събират за угощението. Преди да започнат, избират “цар на лозята”. Своята титла “царят” ще запази чак до следващия Зарезан. Всички гледат той да е добър човек, опитен стопанин, с голямо и сговорно семейство, да е имотен и късметлия. Защото качествата на “царя” ще се предават върху всички лозари през годината. Ако той е успял в живота и в труда си, по време на “царуването му” ще има голям берекет. Благоприятно ще бъде и времето – няма да има нито градушки, нито суша. Обикновено най-възрастният взема китка босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, и казва: “Който е честит, нека вземе китката и да бъде цар!” Останалите приканват този, когото са избрали, да приеме китката, а по-късно и “царската корона”, направена от лозови пръчки.

На някои места при “зарязването” участват двама мъже и тогава се разиграва истински фолклорен театър. Изричат се благословии с вярата, че нареченото с думи ще се превърне в действителност. Единствено на този ден виното се лее без всякакви ограничения. На трапезата всеки носи бъклица с вино, в която слага лозови пръчки. В края на угощението, развеселени и “добре почерпени”, мъжете се отправят към селото. Обредно обикалят домовете, където отново ги черпят с вино. Носят на ръце “царя”, когото непрестанно поливат с опияняващата течност. “Както се лее виното, така да растат лозите” – наричат всички. Щедрото проливане на вино, както и присъствието на лозовите пръчки в ритуалите, свързват този езически обичай с древнотракийските празненства в чест на Дионис – бога на виното.

Името Зарезан идва от легенда, разпространена в цялата страна. Свети Трифон, който бил брат на Богородица, отишъл да си зарязва лозето. Сестра му минала покрай него с младенеца на ръце. Присмял й се той, че отива в църквата на молитва, а е родила дете като мома. За тази обида бил наказан – вместо лозовата пръчка, отрязал носа си с косера (нож за подрязване на лозите). Любопитен факт е, че в иконографските изображения у нас Свети Трифон неизменно се изобразява с косер в ръка.

И до днес празникът Трифон Зарезан е един от най-веселите и обичани празници. Независимо от регионалните различия, той е сред най-разпространените народни обичаи. Всяка година почитателите на фолклорните традиции с радост повтарят старинните практики, съхранени от незапомнени времена.

Споделете

“Да даде Свети Трифон голям берекет”

Още от категорията

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Историята на древния и вечен Пловдив оживява в международен фестивал

Българско Национално Радио