През февруари посетителите на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София могат да се насладят на богатото българско литературно наследство посредством експозицията „Българската литература – срещи и диалози със света”. В изложбата са показани ценни ръкописи, книги, документи, произведения на пластичните изкуства, вещи и снимки, обвързани с огромната тема за духовните връзки между българската, европейската и световната култура.
Началото на срещите на света с българската литература започва с делото на Кирил и Методий, създали българската азбука през ІХ век. А учениците им пренасят тази писменост и култура из целия славянски свят.
За други акценти от изложбата разказва нейният организатор и директор на Националния литературен музей Катя Зографова:
Темата за богомилите е една от най-интересните в нашата изложба. Малко известен факт е, че инквизицията е възникнала именно за борба срещу приемниците на богомилите – френските катари и албигойци, когато през X век това учение се разпространява като ерес и достига до Западна Европа. Съпоставяйки литературните текстове, откриваме паралели между богомилските тайни книги и „Ад” на Данте Алигиери, което е един от примерите за българския принос към европейските култури.
Изложбата цели да покаже, че българските писатели от началото на миналия век са били част, а не просто последователи на големите майстори на перото. Сред експонатите са и първите преведени книги и учебници на български език, както и писма, снимки и записки, отразяващи изграждането на духовни мостове към европейската култура. Пример за това е големият поет Гео Милев, който през 1914 г. се е подписвал под своите бележки от Лайпциг като Bulgarischer Weltbürger, т. е. "български гражданин на света".
Интересна е и темата за европейските класици с българско родословие, разказва Катя Зографова. – Съществува голям спор за произхода на великия френски поет от епохата на Ренесанса, наричан от съвременниците си „принц на поетите” – Пиер дьо Ронсар. В свое произведение той описва родината на предците си така: „Там, където Дунавът студен край Тракия минава, по-надолу от Унгария”.
В изложбата може да бъде видян документ от Френската национална библиотека, който говори за българския произход на семейството му. Със сигурност може да се твърди, че поетесата графиня Ана дьо Ноай, първата жена във Франция, удостоена със званието „Кавалер на Почетния легион”, е пряка потомка на Софроний Врачански, виден български духовник и основоположник на новобългарската печатна книга.
Снимки: Мария Пеева
Историята на музейното дело в Пазарджик започва още от втората половина на XIX век, когато по идея на Стефан Захариев в местното читалище " Виделина" се оформя сбирка от старини, монети, църковни ръкописи. През годините музеят обогатява..
Горна Оряховица е най-големият необластен град в Северна България. Намира се в близост до Велико Търново и е важен железопътен възел. По повод 155-ата годишнина от обявяването на селището за град в местния Исторически музей е подредена изложба, която..
Експозиция с участието на над 350 художници от 51 държави беше открита в морската ни столица. Тя е част от Четвъртото издание на международното триенале "Духът на акварела" и е подредена в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна...
Биляна Фурнаджиева пътешества сред тучни поляни, наслаждавайки се на прохладен повей и трелите на птици. И като в детството отнася със себе си камъчета,..
"Тази година е много особена за анимацията. Няма големи шедьоври, но има малки бисери, които изскачат на повърхността." Така известният ни аниматор..