На 19 февруари България отбелязва 139-aта годишнина от гибелта на Васил Левски – най-обичания ни национален герой. Той е не само деен революционер, отдал живота си на каузата за освобождение на страната ни от петвековното османско владичество, но и идеолог на бъдещата независима държава. В тази светлина го представя книгата „Васил Левски – Апостола на българската свобода". Преведена на седем езика (френски, английски, немски, италиански, испански, норвежки и унгарски), тя е част от проекта „Реконструиране на Онбашиевата къща в рамките на Национален музей „Васил Левски” в Карлово”. Той е насочен към популяризирането на живота и делото на Апостола – ярка страница от историята на Стария континент. Проектът се реализира с помощта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Автори на книгата са трима изтъкнати познавачи на житейския път и революционната дейност на Левски.
Ето какво разказа за Радио България един от тях – Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски” в Карлово:
„Ние се опитваме да популяризираме идеите на Васил Левски извън границите на нашата държава. Книгата го представя като революционер и демократ, борец за лична, национална и общочовешка свобода. Всеки един от тримата автори акцентира върху различен аспект от неговия живот, а чрез богат снимков и документален материал е разказано за наследството на Апостола. Представен е и родният му дом в Карлово, за да усетят читателите духа на гордия Балкан, където се е оформил светогледът на една личност, която със своите действия и идеи е безценен интелектуален капитал за всяка нация.”
В първата част на книгата историкът проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, разкрива как едно обикновено момче, родено в Карлово през 1837 г., поема по Божия път, но решава да захвърли расото и да посвети живота си на по-свята за него цел – освобождението на България. Като участник в две български легии и знаменосец на четата на Панайот Хитов, Левски отблизо опознава българското освободително движение. А срещите му с едни от най-просветените представители на българската емиграция като Георги Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов, Христо Ботев разширяват кръгозора му с идеите на европейските революционни движения. За политическия мироглед на Васил Левски в книгата разказва проф. Иван Стоянов – преподавател по История на Българското възраждане във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
„В проектоустава на създадената от него Вътрешна революционна организация по категоричен начин се заявяват целите й, а именно – замяна на „държавната деспотско-тиранска система с демократска република” – отбелязва проф. Стоянов. – Васил Левски издига идеята за републиканско управление, за превръщането на поданика в гражданин през 70-те години на XIX век, когато в света е имало само две истински републики – Швейцария и САЩ. Той преосмисля идеите на големите европейски мислители и революционери като Джузепе Мацини или Лайош Кошут, пренасяйки ги на българска почва. Гледайки напред в бъдещето, Левски е виждал България като „демократска република”, в която „българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”, а законите ще бъдат създавани с единодушие. В теоретично и практическо отношение той прави много за българите, за да излезе Българският въпрос на европейската политическа сцена.”
За големия му принос в революционното движение говори и прозвището, дадено му след Освобождението – Апостол на българската свобода. Градената неуморно от Левски мрежа от революционни комитети, макар и понесла тежки удари от османската власт след смъртта му, има важен принос в Априлското въстание през 1876 година. Въстанието, смазано с големи жестокости, надига европейското обществено мнение в защита на българската кауза. Така се стига до освободителната за страната ни Руско-турска война от 1877-78 г.
Според проф. Дойнов в началото XXI век трябва да премахнем сакралното от образа на Левски, да го превърнем от „портрет на стената” в реален човек и да се поучим от идеите му. В своите повели той винаги се е обръщал към обикновения човек, който е творец на историята. Питайки се днес къде сме ние в голямото европейско семейство, можем да си припомним думите на Апостола – „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили”.
На 14 ноември Църквата възпоменава свети апостол Филип, свети благоверни цар Управда-Юстиниан и свети мъченик Константин от Идра. Свети апостол Филип е един от 70-те апостоли Христови. Заради благочестивия си живот той бил избран за дякон и се..
На 13 ноември Църквата възпоменава свети Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски. Великият отец на Църквата свети Йоан Златоуст е роден в 347 г. в Антиохия и получил добро за времето си образование. След като за кратко време бил..
На 12 ноември Църквата възпоменава свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски, преподобни Нил Постник, преподобни Нил Мироточиви, Атонски и свети пророк Ахия. Св. Йоан Милостиви живял в 7 век и имал благороден произход – бил син на..
На 29 ноември възпоменаваме свети мъченик Парамон и другите 370 мъченици, свети мъченик Филумен и преподобни Акакий Синайски. Светият мъченик..
На 30 ноември честваме свети апостол Андрей Първозвани. В народната традиция денят е познат и като Андреевден. Св. ап. Андрей се нарича..