„Женският” месец март във фолклора и съвремието

Сигурно и вие сте чували, че март е „женският” месец. Замисляли ли сте се обаче защо е така?

Според приказките и легендите на българите, месеците в годината са единадесет братя и една сестра – Марта. Те всички живеят накрай света и идват един по един в света на хората. Единствено Баба Марта обаче се посреща по особен начин и й се оказват специални почести. И до днес на някои места в страната са запазени старите обичаи, извършвани на първи март: ритуално почистване на дома, палене на мартенски огньове, гонене на змии и гущери. Повсеместна е традицията на мартениците – амулети от усукана бяла и червена прежда, които се носят закичени на дрехата, вързани на китката на ръката или окачени на врата. Вярва се, че предпазват от лоши очи и всякакви злини, че носят здраве и плодородие. А от предпазване има нужда в този период на несигурност и преход, на границата между зимата и пролетта, когато времето е ту слънчево и топло, ту снежно и мразовито. Във фолклора тази променливост на метеорологичните условия се обяснява с непостоянния нрав на Баба Марта. Тя е ту весела и засмяна, ту люта и гневна. Защо ли? Според някои истории, защото братята Голям и Малък Сечко изпили общото вино, без да й оставят и капка. Като открила това, тя страшно се ядосала, после си рекла, че все пак са го изпили братята й, а не чужди хора, та се укротила, после обаче пак се ядосала...

Според други разкази Марта била женена за Април, който бил красив младеж, но все окалян. Като погледнела хубавото му лице, тя се засмивала, но като видела калните му нозе – ядосвала се...

Ако в началото на месец март идва веселата, но и опасна Баба Марта, към края му се отбелязва един от най-големите християнски празници – Благовещение, 25-и март, денят, в който Богородица получава от Архангел Гавраил благата вест и непорочно зачева Исус Христос, Спасителят на света. Обяснимо е, че този празник също се пада през пролетта – Божественото дете идва в света тогава, когато природата се събужда за живот и се отключват силите на плодородието. Изследователите отдавна са забелязали, че както образът на езическата Баба Марта, така и този на християнската Богородица въплъщават древния архетип на Богинята майка, която ражда от себе си света, като преде нишката на живота. Неслучайно, в старите изображения на църковното изкуство Богородица е представена предяща в сцената на Благовещението. Може би не всички знаят, че през първата половина на ХХ век именно 25-и март се празнува у нас като ден на християнската жена и майка и след празничната литургия в църквата, децата подаряват цветя на своите майки.

Отново през месец март, между Баба Марта и Благовещение, се е настанил още един женски ден – 8-и март. Учреден на Международна конференция на жените социалистки през 1910 г. в Копенхаген, първоначално той се отбелязва с демонстрации за правата на жените в Дания, Швеция, Австрия и други страни от Западна Европа. Малко по-късно е приет и в болшевишка Русия, където е обявен за официален празник, а от 1965 г. и за неработен ден. Така 8-и март се настанява трайно в празничния цикъл не само в бившия СССР, а и в останалите страни от комунистическия блок. В България по времето на социализма този ден постепенно губи политическия си смисъл и се утвърждава като ден на майката, любимата, колежката. Мъжете подаряват цветя и подаръци на близките си жени, а децата – на своите майки и учителки, организират се банкети по предприятия и стопанства. След демократичните промени от 1989 г. празникът не изчезва, а продължава да се празнува с охота от жени и мъже, въпреки критиките, че е социалистически и трябва да бъде изоставен.

Самите жени също припознават март като свой месец. И до днес например съществува практиката, приемана сериозно или по-често шеговито, всяка жена да си избира по една мартенска дата и по времето на този ден да гадае за характера си или за настроението си през идващата пролет. И така, месецът на пролетта, на пробуждането и зачатието, на променливото време и променливото настроение, на новото начало и новите надежди, продължава да се свързва с жените и женската енергия. Продължава да ни напомня да ценим и уважаваме както силата, така и слабостите на „по-красивата половина” от човечеството.

Снимки: БГНЕС, pravoslavieto.com

Споделете

„Женският” месец март във фолклора и съвремието

БНР подкасти:

Още от категорията

XIII Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025

Три дни, шест сцени и над 7000 участници – Копривщица събира най-добрите самодейци от България

Елеонора Едрева изследва старите багрилни техники на България

Българско Национално Радио