Арменците в България са една от малките, но с ярко присъствие етнически общности в страната. Едва ли мнозина българи познават арменската история, но когато българин се запознава с миналото на този народ, не може да не изпита чувството, че препрочита историята на своя народ. Началото на арменската държава се търси към V-VІ в. пр. Хр., но през повечето векове оттогава до днес арменците е трябвало да отстояват независимостта си, правото си на собствено име и култура. По високите плата около библейската планина Арарат, в долините на реките, от които събират водите си Тигър и Ефрат, арменското царство ту се разширявало, ту смалявало, ту преставало да съществува. А империите, с които то трябвало да се съизмерва – Византия и Османската империя, са добре познати и на българите. През последните две столетия и за двата народа важна роля играла Русия.
Териториите на двата народа се намират на сравнително голямо разстояние една от друга, но в известен смисъл те стават почти съседи от времената на заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров. Причина за това била Византийската империя, която преселвала хора от източната си граница на западната и обратно, а също и фактът, че мнозина арменци заемали високи постове в империята, включително и императорския престол. Следа от тези връзки е едно арменско четириевангелие от 966 г., открито в Бачковския манастир. То се смята за един от най-старите запазени арменски ръкописи въобще и днес се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.
В историята и културата на арменците има и други особености, които ги сближават с българите. Арменците са горди с факта, че тяхната държава е първата, която приема християнството като държавна религия – през 301 г. Връзката на църквата с държавата я отделя от църквата в Римската империя. Тази самостоятелност на арменската църква укрепва, след като тя не приема решенията на Халкедонския събор от 451 г. Приемането на християнството е свързано със създаването на арменска писменост и литература на арменски език. Така е и в България – християнизирането на страната е подпомогнато от славянската писменост и от богослужебната литература, преведена на говорим от народа език.
Независима и от Константинопол, и от Рим, арменската църква несъмнено е един от факторите, които крепят идентичността на арменците и ги превръщат в един от народите, чиято диаспора превишава няколко пъти броя на населението в националната им държава.
Няма сигурни данни за арменска диаспора в българските земи преди османското нашествие. Най-старият запазен арменски храм в България се намира в Силистра, Североизточна България. Според надпис, открит по време на ремонтни работи, той е построен през 1620 г. (1069 г. по арменското летоброене). В храма се пазят ценни старини и много книги, сред които и библия от 1686 г. От края на ХVІІ в. са и най-ранните арменски надгробни паметници в България. В периода на османското владичество арменски общности съществуват предимно в големи градове: Пловдив, Русе, Варна, Силистра, Шумен.
Всъщност, българските арменци не са сред големите групи на диаспората. Техният брой се увеличава рязко през трагичния период на репресиите срещу арменците в Османската империя, започнал през 90-те години на ХІХ в. при султан Абдул Хамид ІІ и продължил до края на гръко-турската война през 1922 г. Смята се, че в България намират убежище около 25 000 души. В малката музейна експозиция при арменската църква в Пловдив може да се види църковна утвар, донесена от бежанците предимно от Източна Тракия (днес Европейска Турция).
Броят на новодошлите надхвърля повече от два пъти по-старите арменски заселници, а голяма част от тях са загубили семействата си. Необходимо било огромно усилие както за настаняването им, така и за интеграцията им. Създават се арменски училища в 13 български града, като в София и Пловдив имало по две. Проучванията на всекидневната култура и фолклора на арменците в България показват, че през ХХ в. в България арменската общност на практика се гради отново, преодолявайки различията между стари и нови заселници, между пришълците от различни краища.
След две изселвания към Съветска Армения (30-те г. на ХХ в. и след Втората световна война) и едно към САЩ (1968 г.) днес арменската общност у нас е сравнително малобройна: не повече от 7 000 души. За сметка на това тя се отличава с високо образование и ярко присъствие в обществения и културния живот на страната. Имена като тези на писателите Севда Севан и Агоп Мелконян, на журналиста Кеворк Кеворкян, на композиторите Вили Казасян и Хайгашод Агасян, театралния режисьор Крикор Азарян, на певицата и музикален педагог Стефка Оникян, на художника Едмонд Демирджиян, спортистите Нураир Нурикян и Юлия Берберян не се нуждаят от представяне в България.
Взаимното доверие и симпатия между българи и арменци е намерило израз и в многобройните анекдоти, разказвани за арменци, защото само изпитани приятели могат да се шегуват помежду си.
Хиляда кръводарявания повече са направени през последната година в Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинската академия, съобщиха от лечебното заведение. “ Прехвърлихме 7 хил. кръводарители – половината от тях традиционно са цивилни..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред тях има две двойки близнаци. Вчера проплака Михаела, чиито родители получиха финансова помощ за..
Осми ден няма следа от изчезналото 13-годишно момче със Синдром на Даун в старозагорското село Конаре, стана ясно от изявление на вътрешния министър Атанас Илков. По думите му, предприети са всички необходими действия по издирването на детето..
Честито Рождество Христово, скъпи сънародници! На днешния голям християнски празник пожелавам всеки български дом да бъде изпълнен със здраве и..
В четвъртък ще е облачно. Валежите ще продължат и ще са значителни в Централна Северна България, където ще пада сняг. Във високите котловинни полета в..
С Коледа идва надеждата за нови възможности! Екипът на Радио България отправя към всички вас, скъпи сънародници по света и у нас, пожелание за здраве,..