„Преди изгрев, в свети зори”

„Зора се зазорила”, изп. хор при ансамбъл „Пирин”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Ясна ми, ясна месечинке”, изп. Цветанка Варимезова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Ситно женско хоро”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В българската митология нощта се схваща като магическо време. Тя е покровителка на гадатели и лечители. В нейната власт са зачатието и раждането на новия живот. Обитават я свръхестествените създания, които излизат само след залез слънце. В нашия фолклор има различни обредни практики, изпълнявани през нощта, съпроводени със специални танци.

„Свети зори” нарича народът ни времето преди изгрев слънце. Благословеният миг, в който се ражда светлината, напомня за сътворението, за божествената природа на земния свят. Денят е време за труд, за шум и движение, за празнуване. Той е царството на живота. Нощта е символ на покоя, но и на злото, време за пакости и магии. Народът ни нарича този отрязък от денонощието „зло, глухо време”, „потайна доба”. Тогава по пътищата и на полето излизат нечистите сили, около водениците витаят вили и самовили. А самодивите танцуват своите омайни танци.

Както денят се дели на утро, пладне и преди залез слънце, така и нощта има няколко различни фази – преди полунощ, след полунощ, преди зазоряване. След полунощ природният „часовник”, който отброява отделните етапи, е пеенето на петлите. Народът ни казва „по първи петли”, „втори петли” и т.н. Подобно на църковните камбани, които на празници приканват богомолците на вечерна, среднощна и утринна литургия, пеенето на петлите отбелязва за кое обредно действие е дошло време. С различните моменти на нощта са свързани и различни етапи на нощните ритуали, с които някога посрещали важните дати от природния цикъл. А танците, които ги съпровождали, идват от най-древните пластове на човешката култура. Наситени са с вярата, че движението и енергията, която то създава, ще успеят да пречистят нощта, да трансформират тъмнината в светлина. Затова е особено важно танците да не прекъсват, да продължават часове, понякога цяла нощ. Будуването, будното състояние на участниците в ритуала, е условие за успешното му провеждане.

Един от най-разпространените нощни танци е при посрещане на новолунието или „новия месец”. Хорото започвало среднощ, още с появяването на „младата месечина”. В много райони на страната то се играе само от млади момичета, като е добре всяко от тях да има хляб или пари в ръката си. А момците скачали високо по три пъти и казвали: „Месече! Ти висок, аз още по-висок!”. Съществувала и практиката да се обикаля в танцова верига около съд с вода, в който се вижда отражението на нощното светило. Обичаят е свързан с култа към луната, с влиянието на фазите й върху различните етапи на земеделския труд. Както и с господството й над женската природа.

Точно след залез слънце започва танцът върху въглени на нестинарите в нощта срещу християнския празник Св. Св. Константин и Елена (в началото на юни по стар стил). След залез се палят и огньовете в нощта срещу Сирни Заговезни. В отделни селища през седмицата между Месни и Сирни Заговезни момичетата излизали през нощта на открита поляна. Обърнати на изток, започвали да пеят специални песни с предбрачна тематика и символично призовавали момците. Изчаквали ги да дойдат и заедно захващали хоро, наречено „Гора”. Така посрещали пролетта и събуждането на гората.

През нощта срещу Еньовден (24 юни) също се играе хоро. Преди това ритуално е донесена „мълчана вода” – т.е. при пълно мълчание. Момите играят вечерно хоро около менците с „мълчаната вода”, в която топят пръстени и китки, за да гадаят на сутринта брачното си бъдеще. Предсказанията засягат и цялата общност, а също – плодородието по нивите и лозята.

Един от най-интересните нощни танци е хорото при т.нар. „пазене на кваса”. Описано е в няколко села на Северна България. Свързан е с производството на „нов квас”. Обичаят се изпълнява през нощта и е част от зимния празнично-обреден цикъл. Събират се млади момичета и невести, както и жени, които разбират от билки, магии и лечителство. Момите замесват тестото, обърнати с гръб към съда, а възрастните жени добавят тайнствените билки, стрити кори от дървета, прах от въглени. През цялата нощ една от жените пази кваса, а останалите играят около нея хоро. Ритуалът се повтаря 12 нощи в 12 различни къщи. Но тайнственото хоро се играе само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден.

През нощта се извършва и обичаят, при който се добива нов огън, също съпроводен с хоро. В потайните доби се изпълняват и танците за гонене на змейове и зли сили, за правене и разваляне на магии, както и лечебните русалийски игри.

Споделете

„Преди изгрев, в свети зори”

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Българско Национално Радио