Димитър Свиленов е на тридесет години. Възпитаник е на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Работил е няколко години по специалността си – обработка на текст и илюстрация на печатни издания. Понастоящем рисуването изцяло е запълнило ежедневието му. Вдъхновяват го природата и музиката. Димитър не е възпитаник на художествено училище и не следва правилата... С няколко цвята бои постига палитра от нюанси в картините си. Младият творец има зад гърба си над 200 платна и десет изложби в различни столични галерии. Познават го и зад граница – в Москва и Виена, където Димитър показа свои творби в изложба, озаглавена „Вселенски измерения”. Критиците определят картините му като „енергийни”: Първата си картина нарисувах в обикновен блок за рисуване с акварелни бои – казва Димитър. – Това е едно разпятие, което пазя и до днес. Никога преди това не бях рисувал подобни картини. Не съм предполагал, че рисуването ще се превърне в най-съществената част от живота ми, че ще посветя времето си на това. Сега съм доволен, че открих онова, което ме прави щастлив. Преди чувствах една неудовлетвореност. Не съм човек, който може да работи затворен, по определен график. Трудности има, най-вече от финансов характер, но когато правиш нещата с любов и желание, се намират и хора, които помагат. Продължавам напред и не смятам да се отказвам от рисуването.

Димитър Свиленов работи над ново предизвикателство – 13 цикъла от картини, рисувани в намиращото се до София село Царичина. „Това е място с много силна енергия. Тук картините ми буквално оживяват изпод пръстите” – казва Димитър Свиленов, който все по-често разпъва триножника с платното в Царичина. Той подготвя поредица от изложби на творби, рисувани там. Първата, показана в столицата, носи името „Царичина проговаря”. Последната за момента, провела се в самото село, е озаглавена „Земните извънземни”: За другите цивилизации ние сме „извънземни”, тоест не от техния свят, казва Димитър Свиленов. През годините село Царичина се свързва с различни слухове за това, че е посещавано от инопланетяни. Царичина ме привлече със силната си енергия. Там, на открито, рисувам от 2009-а година досега. Там създадох едни от най-впечатляващите си картини, които са триизмерни, а картините, които съм рисувал преди Царичина, са обикновени. Това се вижда, като се сложат специални очила. За първи път тези картини бяха показани миналата година във Виена и хората бяха впечатлени от това, че може да се нарисува триизмерна картина с ръце. Рисувам и с четка, но темпото ми на работа е толкова експресивно, че не мога да насмогвам с четката, оставих я, и започнах да живописвам с ръце. Така картините се получават по-бързо. Не мисля предварително за образите, които ще нарисувам, всичко е въпрос на настроение и усещане.

Плуването е сред любимите занимания в свободното време на Димитър. След тренировката художникът тръгва пеша към дома си. Казва, че в града се придвижва предимно така. Запален е на тема екология и здравословно хранене:

Плановете ми са, когато започна да продавам достатъчно картини, да отделям част от средствата за екология и за опазване на защитени животински видове. Интерес към работите ми има. Сайтът, на който представям творчеството си, само за месец е посетен 85 000 пъти от хора от цял свят. Много мои български колеги и критици обаче не ме разбират и дори казват, че това не е изкуство, че не се спазват правилата в живописта. Търсят академични постулати за това как трябва да изглежда една картина. По време на изложбата ми във Виена, тамошните критици определиха работите ми като „изкуство на духа”. Не мисля предварително за крайния вид на творбата. Цветовете, образите се получават като една импресия. Имам доста почитатели. Търсенето обаче е най-вече от хора извън страната. Може би е така, защото хората там са свикнали с подобни похвати. Следя коментарите за творбите си, общувам с много хора, благодарение и на интернет.

Според Димитър Свиленов, човек трябва да прави всичко възможно да бъде себе си. Не да бъде манипулиран и да живее като зомби. Трябва да се вгледаме в себе си и да вярваме в себе си, в своите възможности и заложби, а не да се уповаваме на чужди мисли, нагласи. Защото в живота има толкова много красиви неща, които подминаваме, а пропуснатите мигове не се повтарят, убеден е художникът.

Снимки: личен архив