Ние, българите, свързваме Сандански с топлия Юг, с нетипичната за останалата част на страната средиземноморска растителност, с минералните извори, бликащи в подножието на Пирин планина. За мнозина живописният градец, намиращ се на около 100 км. от ласкавите плажове на Беломорието, е изходен пункт към гръцките летни курорти. Други пък го предпочитат заради чудесните хотели и лечебните води, впрегнати в полза на здравето и красотата в безбройните местни спа центрове. Но има една категория хора, която пристига, за да се потопи в хилядолетното минало на Сандански, известен още като градът на Спартак.
Не случайно бронзовият паметник на Спартак, издигнат на входа на потъналия в зеленина парк, се е превърнал в символ на курортното селище. С името на легендарния гладиатор се е „окичил” най-големият жилищен комплекс на града, градският стадион, местният клуб по източни бойни изкуства, да не говорим за цяла поредица ресторанти, сладкарници, хотели и пр. Някои родители без колебание кръщават новороденото си отроче на безстрашния тракиец . Нищо чудно, че Спартак се е превърнал в нещо като туристическо лого на града, като местната знаменитост, а жителите му с гордост се определят като негови потомци. Исторически източници им дават основание за това.
В първите писмени сведения за този край, се споменава, че долината на р. Стримон или Струма, край днешния град Сандански, била обитавана от тракийските племена меди. През II век пр. Христа въпросната територия попада в пределите на римската империя. Предполага се, че някъде тук, по поречието на реката, е роден Спартак от племето меди. За това споменава и древногръцкия историк Плутарх, живял през І век. Впрочем тази теория беше потвърдена през 70-те години на миналия век и от немския специалист по антична история проф. Циглер. Превеждайки текстове от римската история професорът тълкува един изгубен текст, според който Спартак произхожда от тракийското племе меди. Нямаме обаче сигурен локален извор, който да потвърди къде точно е родното му място – обяснява Владимир Петков – директор на археологическия музей в Сандански.
Предполага се, че Спартак попада в плен на римляните по време на настъпленията на римските легиони в тази част на Балканите. Впоследствие тракийският войн бил продаден на пазара за роби и отведен на Италийския полуостров. Необичайната му сила и красота обаче не убягват от зоркия поглед на Ленкул Батиат, собственик на една от най-големите гладиаторски школи в пределите на римската империя. Оттам нататък историята ни е добре позната. В продължение на векове легендата за предводителя на едно от най-големите въстания на роби в човешката история е вдъхновявала поети, скулптури, художници, писатели, режисьори, а в наши дни …. туроператори и общинари. Съвместно с местните предприемачи в туризма, общинската администрация на Сандански е изготвила проект, който има за цел да популяризира античната история на града, както и възможностите за културно –исторически маршрути в района.
За целта ще бъде възстановен пазарът за роби, на който се предполага че е бил продаден Спартак. Намира се в съседното на Сандански село Склаве. Както някои от вас се досещат името на селцето произхожда от латинската дума sclavus, която означава роб. Още любопитни подробности научаваме от зам. кмета на Сандански Младен Тимчев:
Историята разказва, а има и артефакти, които потвърждават, че по време на Нептуновите дни около лятното слънцестоене през месец юни в село Склаве се провеждал пазар за роби. Интересното е, че и до ден днешен по същото време в с. Склаве продължава да се провежда традиционен панаир на който главно се търгуват животни. Така че ще направим възстановка на някогашния пазар с интересна анимация. За целта разчитаме и на театрални формации, които ще пресъздават атмосферата със съответните костюми. Разчитаме на нашите консултанти – историци и археолози, така че нещата да придобият автентичен вид.
Освен възстановката на античния пазар, туристическия маршрут ще включва и други места, свързани с времената, когато гладиаторските игри били на мода в тази част на Стария континент. Театрите били най-притегателните места за хората от античността. Много добре съхранени останки от великолепен античен театър ще откриете в сърцето на днешния град Сандански. Предполага се, че там са се разигравали гладиаторски игри. За радост на публиката на арената са били пускани включително и… диви зверове. Разполагаме с фрагменти от т.нар. гладиаторски афиш, използван за реклама на гладиаторски игри, който по-късно е бил преупотребен от ранните християни за други цели – обяснява Владимир Петков.
С установяването на римската империя на Балканите гладиаторските игри стават част от всекидневието на античните градове, които се намират по долината на Струма, казва Владимир. – Мъжете започват да се записват в гладиаторски школи, където преминава подготовката им и после се включват в тези атракции, които са привличали многобройна публика. Ние искаме да направим възстановка на някогашните гладиаторски игри, да запознаем гостите с различните видове гладиатори на времето с идеята хората да се потопят в миналото.
© Снимка: Венета Николова
Епископската базилика от V-VI век е сред най-посещаваните исторически забележителности в града
От община Сандански очакват проектът, свързан с възстановяването на някогашния пазар за роби да привлече още гости в района. Впрочем гръцки туроператори вече са включили село Склаве в маршрутите си за 2013 г. Подобно и на повечето гости в района, те ще посетят и други забележителности, датиращи от античността и ранното християнство. Сред тях е и т.нар. археологически парк в сърцето на града с останки от епископска базилика от V-VI век, ранно християнски мозайки, стенописи, следи от сгради и улици.
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..