Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Близнаците – култ, легенди, ритуали

Снимка: БГНЕС
Близнаците имат специално място в нашата фолклорна традиция. Силата, която притежават, може да разваля магии, да пази от болести и демони. Много са поверията, свързани с тази сила, както и с необикновената връзка между родените в един и същи ден или месец.

Едновременното раждане на две деца носи голяма радост на семейството, късмет и плодородие за всички в къщата. Народното схващане е, че особена сила имат близнаците, които са еднополови. Когато са брат и сестра, способностите им намаляват. Едно поверие твърди, че близнаци се раждат, ако по време на бременността жената е нарушила забраната да яде яйце с двоен жълтък, да сяда върху дисаги и пр. Считали, че близнакинята (жена, родена близнак) има лечителска и магьосническа дарба. Ако прескочи три пъти човек с болки в кръста, легнал върху къщния праг, той ще оздравее. Жена, родила близнаци повече от веднъж, също има магьоснически умения. Някога вярвали, че такава жена може да свали месечината, да я превърне в крава и да издои млякото й.

Близнаците се раждат с еднаква съдба. Същото важи и за едномесечета – децата в семейството, родени в различни години, но през един и същи месец. Ако едното се разболее, разболява се и другото. Ако едното умре, второто ще го последва съвсем скоро. Майките на близнаци или едномесечета извършвали специални обреди за символичното им разделяне. Необходимо било яйце с двоен жълтък, двоен плод (например хубава и цяла ядка от един орех) или плод от дърво, родило два пъти през годината. Децата заставали от двете страни на мост или брод, разделени от реката, а майката разчупвала на две яйцето или плода и ги захранвала. Или двете деца лягали на земята, а бащата засаждал между тях плодно дърво. Само момичета-близначки могат да извършват някои обреди във фолклорната сватба, при кръщене, ладуване и др. Братята близнаци пък са тези, които добиват нов или жив огън чрез триене на сухи дървета. Новият огън се произвежда всяка година около лятното слънцестоене. А в случай на епидемия или друго зло – по всяко време на годината. През него преминавали символично хора и животни, за да ги подминат всички беди и болести.

Заораване или заòрване също е сред обредите, които непременно трябвало да бъдат извършени от близнаци. Елементите в него недвусмислено говорят за старинния произход на тази практика. Някога районите на селищата били избирани от най-опитните и най-мъдрите в общността. Хората се заселвали само в чисти и добри места. Въпреки това, съществувала опасност злини и неприятности да дойдат отвън. „За да бъде запазено селото от такива напасти и болести, народното вярване е препоръчало, когато ще се засели едно село (или вече се е заселило), да бъде заорано” – пише един от първите български етнографи Димитър Маринов. Подготовката за заораването е доста сложна. Задължително е да има ново рало, което се прави специално за случая. Дървото, от което ще бъде изработено, трябва да е близнило – т.е. от един корен да излизат две стебла. Желязото за палешника (металната част), трябва да се събере от девет села, които непременно се намират в различни околии. Кове се само нощем, „в потайна доба”, преди първи петли – когато всичко живо спи и само месечината грее. Според описанието на Димитър Маринов, ковачите трябвало да бъдат съвършено голи. В някои източници се споменава, че изискването е те да са близнаци или цигани.

След като ралото е готово, трябвало да бъдат намерени волове-близнаци. Момците орачи също били близнаци. Заораването правели в потайна доба, а младите мъже – отново „както майка ги е родила”. Преди да започне същинската част от обреда, глашатаят известявал съселяните си да не напускат селището през нощта. Също така, никой не можел да влезе в него. За това отговаряли пъдари и пастири. Никой не трябвало да види близнаците, докато извършвали свещенодействието, защото така изчезвала магическата предпазваща сила на заораването. Близнаците описвали три концентрични кръга около селището. Считало се, че така в него няма да проникне чумата, както и демоничните създания, населяващи непозната, неусвоена природа наблизо. При поява на епидемия или поредица от лоши събития, ритуалът се изпълнявал отново.

Истории за божества-близнаци, създатели на мирозданието, са изпъстрили митологията на народите със старинна култура. Срещаме ги в Индия, Елада, Древния Рим… У нас следи от т.нар. „близначен мит” откриваме в преданията за слънцето и луната, месечината и звездите, често осмисляни като близнаци или братя и сестри. Също и в легендите за Баба Марта и двамата й братя Февруари и Април. Впечатляваща е историята на злочестите близнаци Янка и Янкул, разделени при раждането си. Без да знаят, че са брат и сестра, те се влюбват, женят се и им се ражда дете. Научавайки, че са близнаци, те поискали от Господ да ги превърне в звезди, които никога да не се виждат. Така се появили звездите с техни имена, наричани още Деница (която е на небето през деня) и Вечерница (която грее само нощем).

С приемане на християнството, близначният култ се разпростира върху библейските персонажи. Според народните приказки и легенди, близнаци са светците Петър и Павел, Козма и Дамян, Георги и Димитър, Петка и Неделя и др. Изображения на близначни мотиви ще открием и в бродерии, дърворезби, в украсата на съдове и различни предмети от мед и ковано желязо.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25