Защо предците ни са носили пояси?

„Рада носи кован колан”, изп. Гюрга Пинджурова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Във фолклорните представи облеклото се възприема като двойник на човека, който го носи, затова и дрехите сякаш „попиват” символиката на съответните части от човешкото тяло. Поясът и коланът естествено съответстват на кръста – важна част на тялото, възприемана като слабо място, което трябва да се пази от настиване и преумора, но което има и връзка с репродуктивните способности на човека, особено на мъжа. Оттам и поговорката „Здрав кръст – здраво семейство”.

В символичен план кръстът е средата, половината на тялото, като свързва горната му част, означаваща разума и духовността и долницата, която пък се свързва с плътските желания. Тези значения се пренасят и върху пояса – той има способността да свързва, да обединява противоположностите. При женското тяло поясът се отнася и към корема, разбиран като утроба, лоно, източник на женската плодовитост. Неслучайно поясът може да означава и роднинска връзка – за хора от един род се казва също, че са „от един пояс”.

Като част от костюма поясът държи на място останалите дрехи, той се запасва над тях и оформя облика на носиите. Държи се поясът да се носи стегнат и закачен накрая с игла. Така и човекът изглежда „стегнат” – буквално пристегнат, опасан, а в преносен смисъл – добре облечен, спретнат, хубав. Ако не е добре опасан, мъжът се смята за повлекан – раздърпан, грозен, достоен за присмех и презрение. Подобно облекло между съпрузи може да означава изневяра. Смята се, че ако се влече поясът на мъж, жена му гледа по чужди мъже, а ако се влачи връв от престилката на жената, мъжът й задиря чужди жени. Пак с негативен смисъл е и епитетът разпасан (разпасал си пояса), който означава липса на морални устои, често и в сексуален план.

Поясът като знак за норма и мярка се разгръща и в легендите. Според някои текстове, Господ създал последователно три пояса люде. Великаните и джуджетата се оказали неуспешни, единствено средните хора били годни за живот на земята. На тях Господ заповядал да се опасват през средата, за да помнят, че са средни. Съществува и представата за три свята, в които живеят хора с различно запасани пояси. Според легендата „…на небето има такъв същ свят, какъвто и тука, само че там се опасват около шията. На земята, която се намира на средата на света, хората се опасват на кръста, а изпод земята има друг свят – долен свят – и тамошните човеци се опасват на коленете”.

В обредността поясът отново заема подобаващо място. До кръщаването си детето се повива в парцали от стари дрехи и се опасва с връзка от потури или с канап. Едва след като получи име, то получава собствени дрешки и специално поясче – повой – знак за приемането му в човешкия колектив. Преходът от живота към смъртта също изисква специални ритуали. Когато умиращият, бил той мъж или жена, започне да бере душа, дрехите му се разкопчават и всички връзки по тях се развързват, а поясът се размотава и сваля. Смята се, че така душата ще излезе по-лесно от тялото. При погребението обаче поясът се слага отново, за да може покойникът достойно да премине в отвъдното. Това важи и за малките деца, както показва една песен за дете, погребано неопасано. То кълне майка си, защото в отвъдния свят самодива го кара да бере билки, а то няма пояс, в който да ги слага, те падат по земята и самодивата го бие.

Запасването с пояс бележи половата зрялост на момчето. „Запасахме му пояса” означава „порасна”, „вече е мъж”. Щом младежът носи пояс, жена повече не може да му минава път. При жените запасването на пояс също означава важни моменти на преход. В някои райони момичетата се опасват, когато се замомяват (10-12 г.), а в други – когато са сгодени или вече омъжени. Пълен женски пояс (тъкàн пояс и колан с пафти) булката получава от мъжа си в деня на сватбата и го носи до смъртта си. В други селища пък жената се опасва с пояс, чак когато забременее.

Най-старинният тип забулване на невестата по време на традиционната сватба е с червен мъжки пояс. В някои селища младоженците се извеждат от църквата или се въвеждат в дома на съпруга, завързани с пояс като с юлар. Ако пък мъж разреже пояса на жена си, значи иска да я напусне. Разказва се например за човек, който на шега разрязал пояса на жена си и бил принуден да се раздели с нея, макар че се обичали много.

Интересно е да се отбележи, че в много части на България поясът се назовава с гръцката заемка зуна (зона), която означава също и „небесна дъга”. От друга страна, в някои гòвори самата дъга се нарича пояс. Аналогията вероятно тръгва от вида на някои женски пояси, които имат надлъжни цветни ивици и затова наподобяват дъга. От друга страна, дъгата също се сравнява с пояс. Изразът „Дядо Господ си хвърлил пояса” означава „има дъга”. Съществува представата, че дъгата е змия, която пие вода от реката, а коланът на свой ред също се уподобява на змия, както в напр. в гатанката: „Около бука – шарена змия. Що е то? Коланът”.

Споделете

Защо предците ни са носили пояси?

Още от категорията

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Българско Национално Радио