Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дворецът и Ботаническата градина в Балчик

В Университетската ботаническа градина в Балчик и лятната резиденция на румънската кралица Мария броят на растителните видове надхвърля 2500.
Снимка: архив

Дали поради пристрастие и местен патриотизъм или в следствие на обективна оценка, много хора определят северния черноморски бряг на България като по-аристократичната част от крайбрежната ни ивица. Тук още в края на 60-те години на миналия век изниква атрактивният и с изключително разчупена архитектура за своето време курорт Албена. Русалка и Златни пясъци са други две перли на морския ни север. Естествено Варна като най-голям морски център води класацията на градските морски пейзажи. Опитвайки се да постигнат все повече изисканост и стил в предлагането на туристическо разнообразие, северните черноморски курорти отдавна са спечелили свои верни почитатели. Балчик е едно от местата, привличащи едновременно с артистична бохемска атмосфера и аристократична изтънченост. Като прибавим и гледката към синята морска безбрежност, не е трудно да разберем защо точно това „кътче от рая” е избрала през 20-те години на миналия век румънската кралица Мария за своя лятна резиденция.

© Снимка: архив

И така на брега на Балчик изниква един истински дворец, заобиколен от разкошен парк. Целият комплекс е представлявал самостоятелно стопанство с всички необходими сгради и съоръжения. Някога е имало поща, гаражи, дори малък военен отряд. Днес този шедьовър на архитектурното изкуство продължава да носи името „Двореца”. Заедно с Ботаническата градина, сред която е разположен, той е един от „Стоте национални туристически обекта”. Директорът на Културен център „Двореца” д-р Ивелина Радилова ни развежда из тази някогашна кралска обител:

© Снимка: архив

© Снимка: wikipedia.org

Kралица Мария

„Дворецът” е сред най-забележителните обекти не само по Северното Черноморие, но и в цяла България – казва г-жа Радилова. – Той е добре запазен. Постоянно се полагат грижи за поддържане му. Едно от интересните места, които посетителите могат да видят в комплекса, е кралската вила. Нарича се „Тихото гнездо”. Това е била личната резиденция на кралицата. Тя е отсядала там. Днес във вилата се помещава експозиция, която проследява историята на „Двореца”. Посетителите могат да видят и възстановка на дневната, спалнята, будоара, банята на кралицата. Помещенията са в почти същия вид, в който са били по времето, когато тя е живеела там. Друг интересен обект в „Двореца” е параклисът, на който кралица Мария дава името „Стела Марис”. Днес това е действащ православен параклис „Успение Богородично”. Сградата е копие на църква от ХV век, намираща се на остров Кипър. Кралицата много харесва постройката и решава да поръча нейно копие в резиденцията си в Балчик. От едната страна на вратата й е изписан образът на самата кралица, а от другата страна – на нейната любима дъщеря принцеса Илияна.

В района на комплекса има още много сгради с интересна архитектура. По думите на г-жа Радилова някои от тях са били с практическо приложение, други пък са имали по-скоро естетически функции:

© Снимка: архив

Разбира се, забележителни са и градините на „Двореца”, продължава разказа си Ивелина Радилова. Те са били шедьовър на пейзажното изкуство още за времето, в което са създадени. Когато през 1955 г. „Дворецът” става българска собственост, в градините му започват да работят ботаниците от Софийския университет и да ги обогатяват с различни екзотични, много интересни видове от българската и чуждата флора. Културният комплекс е уникален и със своето местоположение. При изграждането му е проявен изключителен усет към духа на мястото, към заобикалящата го природа и архитектурата на града Балчик. 

Тъй като комплексът е изграден върху силно наклонен терен, голяма част от него е терасиран. Така съвсем естествено са се оформили едни по-малки и интимни пространства, на много от които кралица Мария сама е давала различни имена. „Гетсиманската градина” например е разположена в най-източната част на парка по протежение на морския бряг. Входът й представлява изящна каменна арка с красиви порти от ковано желязо по подобие на една от каменните порти в Гетсиманската градина в Израел. Друга градина пък носи името „Градината на Господ”. Кралица Мария е искала тази градина да бъде толкова красива, че дори и Господ да слезе, да може да й се наслаждава. И още за забележителностите на някогашната резиденция:

© Снимка: архив

Има множество каменни тронове в „Двореца". Може би около пет-шест, но кралицата е събирала и други красиви предмети – обяснява г-жа Радилова. – Паркът представлява истинска колекция на открито от най-различни малки елементи. Има и красиви каменни кръстове, донесени от Молдова. Могат да се видят огромни глинени делви, така наречените „питоси”, които са изящно декорирани.

Независимо дали ще се лишите от един плажен ден през лятото, или ще си направите специална пролетна, или есенна разходка до красивото море, докосването до атмосферата на „Двореца" ще ви зареди с истинско кралско вдъхновение. Някои от вилите в комплекса днес са превърнати в хотелска част. А за любителите на морски угощения ще се открие истинско съкровище от вкусове и аромати на самия морски бряг. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Историческият музей на град Самоков е сред най-атрактивните в България

Само на 55 км от София се намира град Самоков, познат на туристите и заради близостта си до зимния курорт Боровец. Много следи е оставило времето от хората, които са обитавали това селище през вековете. На едно място тук могат да се видят запазени..

публикувано на 07.09.15 в 11:19

На връх Снежанка в Родопите човек се радва на света отвисоко

Един връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..

публикувано на 02.09.15 в 12:13

Спомени за царствения Велики Преслав

Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..

публикувано на 15.05.15 в 14:08