В древността солта е по-скъпа от златото. При Провадия се извършвал промишлен добив на сол. Формирали се солени кюлчета, с различна големина, първообраз на съвременните пари. По онова време златото било само за престиж. Много по-късно заменя солта като паричен еквивалент. Така тя става причина за създаването на най-стария праисторически град на Европа. А когато притежаваш богатство като солта, можеш да си „купиш” всичко. Включително дрънкулки за украса. Днес в Археологическия музей на града са изложени редица находки от намерените 294 гроба в некропола. Някои от тях изобилстват от злато. В гроб 43, например, златните предмети са 990 на брой, с общо тегло 1,5 кг. В експозицията са изложени накити, като диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан. Има медни сечива, истинско богатство в древността, керамични форми…

Една от най-интересните и важни находки край днешна Варна е древна лодка, дълга над три метра. Представяте ли си как само с длета и добре премерен огън, древните хора са издълбавали ствола на вековното дъбово дърво, за да имат „обществен” транспорт и помощник в рибарството? Уж за малко, в района идвали всякакви племена и етноси. И оставали трайно. Селището се разраствало. Акваторията на Варненския залив, обрамчена от нос Св. Георги и нос Галата, и до днес пази чудни легенди. А в тях ще откриете вечния копнеж за истинска любов… Една от тях разказва за морската нимфа Галатея, която обичала красив пастир, но в нея бил безумно влюбен друг – едноокият циклоп Полифем. Тук започват много и различни версии. Само и само любовта да победи. Останало името на нос Галатея, от който се разкрива спираща дъха гледка към морската синева.


В югоизточната част на съвременния град, близо до пристанището, се намират останките от Римските терми. В античния период Одесос имал право да сече свои монети. Освен бани, термите били типичен пример за център на обществен живот – с магазини, складове. В една от нишите древните хора са оставили рисунки на кораби и дори… графити… Какво да се прави! И в Античността нищо човешко не им било чуждо! Римските терми от Варна са най-големите на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа. Съвременните архитекти продължават да се възхищават от безупречния строеж на водопроводните съоръжения и от светската част, сред която е и съблекалнята, любимо място за обсъждане на градски проблеми и клюки.


Векове по-късно, когато морските бани стават модни в Европа, първите крайбрежни съблекални са били тема на бурен дебат. Красивите варненки, дотогава здраво обхванати в корсет, от който едва дишали, можели да се съблекат по бански, за да се наслаждават пълноценно на слънцето и морската вода. През 1889 г. във Варна се изграждат първите солидни морски бани в България. Имало е мъжка и женска част, отдалечени една от друга. Кабинките са монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега ги свързва мост. Преминаваш по моста, влизаш в кабинката над морето. И се потапяш във водата – далеч от чуждите очи, особено на другия пол. Нравите обаче постепенно се променят. Плажуващите са все по-разголени. Мъжете са с черни бански гащи до коляно. Дамите носят плажна пижама: черен вълнено горнище с бие, чак до врата и кюлоти с дантела. Отгоре – халат! Започват да постъпват и приходи! И през 1921 г. общината обявява града за морски курорт. Така се поставя началото на летния туризъм във Варна.


Днес градът предлага много развлечения за жителите и гостите – аквариум, делфинариум, спектакли, концерти, изложбени зали, спорт… Сред цялото съцветие от възможности го има и духът на онази Стара Варна, който заслужава да бъде открит от туристите и ще направи престоя им наистина различен.