Малко преди да навърши 85 години, от този свят си отиде един от големите майстори в българското кино – Рангел Вълчанов. Той е режисьор на близо 20 филма, сценарист е на осем, играл е в няколко ленти, както и на театралната сцена. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през ХХ век. Член е на Европейската филмова академия. Носител е на множество български и международни награди.
Спомням си едно необичайно парти от лятото на 2006-та в киностудия „Бояна”. То отбелязваше 20-годишнината на филма „А сега накъде?” – знакова лента за 80-те. В нея навремето режисьорът събира 26 студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство, пълни с мечти и амбиции. Снимките до голяма степен се градят върху импровизацията, загатнати са типажите и характерите. Режисьор и прохождащи актьори заедно измислят поведението им и изпълват с живот образите им. „Това беше интродукцията ми в киното – разказа в интервю за Радио България Стефан Китанов, днес директор на София Филм Фест. – Да работиш с Рангел Вълчанов беше изключително вълнуващо, той създаде невероятна атмосфера. Всички бяхме като омагьосани. Това е един от най-чистите моменти, които нашата генерация помни." Тогава, през 2006-а, в студия „Бояна” започнаха снимки на продължението на филма – „А днес накъде?”, със същия екип. Целта – да се види какво се е случило с някогашните студенти, с поколението на прехода. Едно интересно и важно за киноисторията, а и за обществото ни начинание.
Нестандартен и оригинален творец, Рангел Вълчанов експериментира с въображение и размах във филмите си. В „Лачените обувки на незнайния воин” например, сниман с много натуршчици, през очите на седемгодишно дете той ни води из някогашното българско село, с неговите традиции и нрави чак до... Бъкингамския дворец. Филм, в който се съчетават приказност и свежо чувство за хумор, чиито герои от класическата селска България се запечатват в съзнанието ни.
Една от най-ярките роли на театралната сцена на Рангел Вълчанов бе в моноспектакъла му „Лазарица” по текст на класика на Йордан Радичков. Вече не в първа младост, но с невероятна енергия, Рангел Вълчанов се превъплъти в селянина, решил да застреля кучето си, подозирайки, че е бясно. И който, по стечение на обстоятелствата, се превръща в пленник на животното, качен на едно дърво. Та от това дърво, местейки се върху клоните, той ту го засипваше с обиди и закани, ту му припомняше добрите стари времена... Несъвършена човешка природа…
В последните години здравето на Рангел Вълчанов беше силно разклатено. Въпреки това, той написа три книги. Заглавието на едната от тях е „Всички ще умрем, а сега наздраве!”
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи..
Днес, в рамките на 44-тия фестивал за спортни филми "Златен Паладин" в Палермо (Италия) ще бъде показан филмът на режисьора Николай Илиев "Без..
Българският филм "Стадото", режисиран от Милко Лазаров, е обявен за най-добър филм в международната конкурсна секция на 30-ия Международен филмов фестивал в..