Младите лешояди, една изчезваща категория птици в Европа, обичат да странстват. Най-често наричани „санитарите” на природата поради услугата, която вършат, „почиствайки” мършата. Но не по-малко приляга на младите екземпляри и названието „бродяги”. Хората от сдружението „Зелени Балкани”, работещи по проект за завръщане на лешоядите в България биха подкрепили това наше твърдение с красноречив пример.

„Примерът” носи идентификационния знак К5Н. Това е възрастна женска птица от вида белоглав лешояд, която бе изпратена за заселване у нас от испанската организация ГРЕФА през лятото на 2012 г. „Испанката” се оказа изключително свободолюбива. Още на втория ден след пускането й в специално създадената воалиера за лешояди в Сливенския Балкан, тя надхитри гледачите си и избяга заедно с няколко други птици. Така започна любопитното странстване на маркираната със знак К5Н птица. Първото й наблюдение бе над Атанасовското езеро на Черноморския бряг в края на август 2012 г., разказва ръководителят на проекта Елена Кметова. След това, в началото на септември, птицата бе забелязана в единствената останала естествена колония на белоглави лешояди в Студен кладенец, Източните Родопи. На 17 септември тя още по-изненадващо се появи във Врачанския Балкан – едно от местата за освобождаване на белоглави лешояди от проекта. Изключително общителната „испанка” продължи да снове между отделните колинии. През октомври-ноември 2012 г. тя се завърна над Сливен и се присъедини към групата от 20-25 белоглави лешояда, постоянно присъстващи в района.

През 2013 г. няколко пъти посети Врачански Балкан, но се връщаше в района на Сливен-Котел докато през май 2013 г. не намери друга колония на белоглави лешояди в Дадя, Северна Гърция. След това природозащитниците губят следите й. До края на ноември, когато най-изненадващо К5Н бе заснета на площадка за подхранване на лешояди в Барони, Южна Франция, на повече от 1700 км от мястото на освобождаването й в България! „Българската” птица е наблюдавана там в компанията на хърватски лешояд, маркиран в гнездото си на остров Крез през май 2010 г., но преместил се към Франция още през 2011 г.

Добре известно е, че хърватските лешояди се движат на юг през Балканите и че хиляди испански лешояди се придвижват на изток към Алпите през лятото, но документираните движения от Балканите в посока запад са далеч по-редки.
Най-далечните наблюдения на „наши” птици до момента са от Полша и Северна Италия. К5Н е първият случай на лешояд, тръгнал от България, който достига на запад до френските Алпи.

„С това изглежда сме на път да постигнем мечтата си за непрекъсната популация на белоглавите лешояди от Пиренеиете до Балканите”, шеговито отбелязва г-жа Кметова. „Това би гарантирало дългосрочното оцеляване на вида в Европа и запазването му занапред”, добавя тя. 

                                                     ***

© Снимка: bspb.org

Няколко любопитни цифри за популацията на белоглавия лешояд на Балканите:
проведено тази година преброяване показва общо 602 регистрирани птици, от които 358 са в Сърбия, 182 екземпляра в България и 62 птици в Гърция. Липсва цифрата за Македония, където тази година преброяването не можа да се проведе. Но и така цифрата надхвърля регистираните през миналата година 599 белоглави лешояда. Други данни от мониторинга на лешоядите на Балканите показват, че видът намалява в Гърция и Македония, а се увеличава постепенно в България, Сърбия и Хърватия. В България няколко природозащитни организации полагат усилия за оцеляването и въвеждането на нови птици в Родопите, Стара планина и Кресненското дефиле, където досега са пуснати на свобода над 120 лешояда. 

                                                     ***

© Снимка: imagesfrombulgaria.com

От години природозащитниците водят битка за опазване на едно от малкото останали девствени кътчета по Северното ни Черноморие – Яйлата, със своя неповторим скалист бряг. Местността е част от защитена зона Калиакра и европейската мрежа „Натура 2000”. Поради интензивно строителство на вятърни паркове, туристически и голф комплекси в района на нос Калиакра, ЕК е започнала наказателна процедура срещу България. Но нови идеи за строителство не липсват. На ход е проект „Яйлата – античната врата на Добруджа” в който община Каварна предвижда строителство с цел надграждане на средновековната крепост Яйлата. Но заповедта за обявяване на защитена местност Яйлата разрешава реставрацията, но не допуска ново строителство, припомнят природозащитниците, готови за нови протести. Защото надграждането на крепост си е мащабно строителство с тежка техника и необходимост от прокарване на пътища до нея, които биха нанесли травми на защитената местност, са техните аргументи.

В своя декларация коалицията „За да остане природа в България” подкрепя почистването на пътеките и реставрацията на скалната църква на Яйлата. За науката и туризма е важно да бъдат проучени и да бъдат експонирани некрополът и уникалните скални ниши, които са разположени непосредствено над морето и са голяма атракция, съгласяват се еколозите. Но надграждането на крепостта от три на шест метра и кулите с червена ламарина, „увенчани с метален шпил”, освен спорни естетически качества и липса на сигурност за археологическа достоверност, има отрицателни последствия за уж защитената природа в района, предупреждават те. Например липсата на оценка за въздействие върху околната среда на проекта води и до липса на оценка за последствията върху геоложката основа. А и в момента някои от скалните ниши в района са със срутени покриви, което показва, че скалата е нестабилна. Натрупването на голямо количество строителен материал върху нездравата основа ще създаде опасност от нови срутвания, казват експерти на коалицията. Очаква се по време на строителството да бъдат утъпкани около 1,6 ха тревни степни съобщества в Защитената зона Калиакра и в частност да бъдат унищожени екземпляри от защитения вид теснолистен божур. Коалиция „За да остане природа в България” призовава МОСВ да спре проекта, докато той не бъде преработен така, че да гарантира спазването на режима за Защитена местност Яйлата и да не се стигне до увреждане на Защитена зона Калиакра.