В началото на годината Българската православна църква отбелязва един от най-големите зимни празници – Богоявление. Народът ни го нарича Йордановден, защото честването символизира деня на кръщението на Иисус Христос от Йоан Предтеча (Кръстител) в река Йордан.
Празникът ни припомня това необикновено събитие, защото именно тогава са се чули думите на Бог Отец от небесата: Този е моят възлюбен Син, над когото е моето благоволение”. В същото време Светият Дух се спуснал във вид на гълъб над кръщавания Христос. „Това е и самата същност на празника – явяването на троичния Бог, отбелязва отец Васил Василев от шуменската църква „Св. Три Светители”. По този начин самият Бог свидетелства, че именно Христос е въплътеният Бог, второто лице на Светата Троица – Словото Божие. За неговото идване предупреждавали старозаветните пророци и затова бил очакван от целия човешки род.
„В този ден от голямо значение е празничният ритуал, наречен „освещаване на водите" – продължава отец Васил. – Както тогава се е кръстил Христос в река Йордан, така и всяка година свещениците отслужват Велик Водосвет, който се прави единствено на 5 и 6 януари. Водата, като материя, която оживотворява, но и умъртвява, се освещава, за да дава живот и да води към спасение християнския род. Светената Богоявленска вода се използва за прогонване на душевна и телесна нечистота. Затова на днешния ден всички вярващи си вземат от тази вода, за да я използват през цялата година при страдания на душата и тялото."
По думите на отец Васил за освещаването на водата има свидетелства от дълбока древност. Още в началото на II век Блаженият Августин говори за широката употреба на водите, които са се освещавали по негово време за здраве и изцеление. Затова самите молитви, които се четат, освен благославяне от страна на свещеника, са и призоваване на Светия Дух да освети водата и тя да служи за очистване на тялото и душата. Смисълът на освещаването е точно в това призоваване, защото водата е естество, което Бог е сътворил.
„Когато се освети на днешния ден, тя придобива по-различни свойства, защото се превръща в свидетелство за благодатта на Светия Дух и става очистена от греховния опит на човека през цялата година. По този начин, освещавайки водата, ние призоваваме Светия Дух, третото лице на Светата Троица да освещава и целия наш живот. Знаем, че по-голямата част от планетата е заета от вода. В организма на човека тя е водеща и през целия ни живот ни съпровожда – от момента на зачеването – до самата ни смърт. Тя не изчезва, количеството й не се променя. Водата, която използваме днес, е същата, както в момента на творението."
Днес, когато учените изследват свойствата й, чудодейните качества на светената вода са научен факт. При сравнение на обикновена вода с богоявленска ясно се вижда разликата във формата на кристалите, които двете води образуват при замръзване. На обикновената кристалите са почти безформени, докато при светената те са изящни и с правилна структура. По този начин изследователите доказват, че колкото по-красиви кристали образува водата, толкова по-лековита тя става. Добрите думи, чистата молитва образуват съвършени кристали. „Затова от голямо значение е вярата на свещеника, който извършва водосвета – подчертава отец Васил Василев. – Важна е любовта, която той излъчва, както и отдадеността на това, което отслужва. Важна е и вярата на тези, за които извършва освещаването. Това е двупосочен процес между свещеника и народа, а над всички нас е самият Бог. Свещеникът е само оръдието на Божията благодат, а народът я усеща тогава, когато всички съзнателно са участвали в този молитвен акт. Църква и народ с едно сърце, с една душа трябва да измолят това чудо, което се случва в този момент, благодарение на вярата им.
На днешния ден, когато отбелязваме великия християнски празник Богоявление, нека се поздравим един друг с поздрава от Рождество „Слава във висините Богу, а на земята мир, между човеците благоволение”. Нека този ангелски химн ни съпровожда през целия наш земен живот. Пожелавам също на всички именници да бъдат живи и здрави, да укрепва в тях вярата, надеждата и любовта. Защото вярата спасява, надеждата крепи любовта, а любовта всичко побеждава. И нека бъдем в единство, целият ни народ, особено сега, в началото на 2014. Нека оставим всичко лошо в миналата година, да бъдем сплотени, да си помагаме и да помним преди всичко, че сме един народ, изповядваме една православна вяра и имаме едни идеали с обща цел – добруването на народа ни, на държавата ни и на църквата ни. Като членове на Светата православна църква трябва да живеем по братски, не само на думи, а и на дело."
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
В първия епизод на "Мост на вярата" гостуваме на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний . Пред Дарина Григорова и Александра Карамихалева той разказва за социалната функция на Българската православна църква и взаимодействието ѝ с..
На 17 февруари православната църква възпоменава Свети великомъченик Теодор Тирон, както и преподобни Роман Търновски. В град Амасия, в..
На 18 февруари православната църква чества свети Лъв, папа Римски и свети Агапит Изповедник, епископ Синадски. Свети Лъв, папа на Рим (440–461..
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и..