„Нашето чудо”, „нашето спасение”, „страхотен млад човек”. Така хората, живеещи в планинските градчета Добринище, Якоруда и околните села, описват с признателност 19-годишния Кристиан Ваклинов. Поводът, младото момче да се превърне в герой в техните очи, е увенчаната с победа битка с институциите за възстановяване на вечерния влак по маршрута Добринище-Якоруда, която той води в продължение на около две години. Самият Кристиан не смята, че е извършил някакво геройство. Определя себе си като скромно момче от Пазарджик, което се опитва каквото е по силите му да променя към по-добро. Не скрива обаче радостта си, че е успял да помогне на местните хора. И въпреки че самият той не придава особена тежест на постъпката си, новината обиколи много медии у нас, които изневериха на традицията да отразяват предимно злободневното и скандалното в ежедневието ни. Една от причините навярно се крие във факта, че за съжаление не са много примерите на младежи на неговата възраст, които застават зад някаква социална кауза, която не ги засяга лично. Да не говорим, че сигурно се броят на пръсти случаите, в които човек печели в неравната битка с институциите.
От шест години Кристиан и семейството му живеят в София. Завършил е Испанската гимназия, а в момента е студент първи курс „Финанси, счетоводство и контрол” в УНСС. Споделя, че е избрал тази специалност, защото е сериозна и дава повече възможности за работа, както и поради любовта си към математиката. За това какво го е накарало да прегърне каузата, Кристиан разказва:
„През последните две години теснолинейката се превърна в нещо като мое хоби – да снимам, да пътувам. Постепенно опознах различни хора: служители, началници, местни и туристи. Така навлязох по-навътре в нещата и случайно разбрах за проблемите на местните хора. В края на 2011 г. е спрян вечерният влак от Добринище през Банско, Разлог, Якоруда, Велинград и Септември. В резултат на това десетки хора са напуснали работа, други спят по гарите, трети са си купили коли, всеки се спасява както може. Влакът се използваше от хората от селата, които рано сутрин тръгват към Якоруда, Банско, където работят, а вечер се прибират вкъщи. Един ден през 2012 г. реших да направя анкета сред пътниците по теснолинейката. Помогнаха ми мои съученици. Попитахме хората достатъчни ли са влаковете, добро ли е състоянието на вагоните, какво биха направили, ако изобщо закрият линията, тъй като се говореше, че трябва да бъде спряна, защото е нерентабилна. Ж.п. транспортът има социални функции, особено в региона, в който се движи теснолинейката. До много от селищата няма пътища и хората разчитат само на този влак, ходят с километри без значение от сезона, за да стигнат до някоя гара. Зимата, когато има сняг, движението на автомобилите е затруднено. Автобусите са един-два, цената им е двойно по-висока от тази на влака, а хората са бедни. Докато правехме анкетата няколко жени от Якоруда ни помолиха да изпратим молбата им до службите в София, за да ги чуе някой, че спирането на вечерния влак е било пагубно за тях. Така реших да напиша няколко писма до службите и да се опитам да възстановя движението на влака поне до град Якоруда.”
Кристиан пише до какви ли не институции, сред които БДЖ, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, Министерство на транспорта. В повечето случаи или изобщо не получава отговор, или той е отрицателен. След смяната на властта през пролетта на миналата година, решава да направи последен опит, този път стигайки по-нависоко. Пише директно на премиера Пламен Орешарски, изтъквайки социални аргументи. „Не е нормално в 21 век хората в край, който е с огромна безработица и въпреки това с положителен прираст на населението, което е изключение у нас, да нямат възможност ежедневието им да протича нормално”, възмущава се Кристиан. Към писмото прилага и събраната от местните хора подписка с искане да бъде възстановен вечерния влак. Усилията дават резултат и от декември 2013 г. влакът отново е включен в разписанието на БДЖ. Линията Добринище-Септември е известна като теснолинейката, защото разстоянието между релсите е по-малко от обичайното. Тя е единствената такава у нас. Маршрутът й минава из живописни местности. В развиването й като туристическа атракция, Кристиан вижда още една възможност тя да бъде запазена и нещо повече, да бъде печеливша.
„Теснолинейката е национално богатство – убеден е Кристиан. – Тя свързва Горнотракийската низина с три планини. Минава през Родопите, най-красивата планина в България, през Рила и стига до Пирин, Разложката котловина. Маршрутът й свързва Велинград и Банско, утвърдили се като спа и ски столиците на Балканите. Минава през едни от най-горещите минерални извори на Балканите край с. Варвара, през с. Дорково, край което откриха „Плиоценски парк”, представящ най-голямото палеонтоложко находище в Европа, през най-високо разположената на Балканите жп гара при село Аврамово (1276 м. надморска височина). Самото трасе очертава осморка, две шестици. Много забележителности и атракции има по линията, както и романтика. Това се доказва от факта, че който се е качил на теснолинейката - чужденец или българин, винаги е повторил. Пътуването с нея е приключение. За 5 часа се изминават 125 км. и преживяването е уникално. За това принос имат и местните хора, помаците, които ни потапят в ежедневието от края на по-миналия век. Това е истинско преживяване с много спомени и сантименталност.”
Кристиан споделя, че обича България и се надява да намери път и бъдеще за себе си тук. „Вярвам, че моето място е в България. Родил съм се тук и трябва да работя за България. Защото, ако всички си тръгваме, не остава нищо след нас”, заключава 19-годишният младеж.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
В новогодишната нощ, вместо причиняващите стрес на хора и животни фойерверки, Столичната община предлага Светлинно представление. Светлинните ефекти, част от програмата на празничния концерт на площад “Княз Александър I”, са с грижа за децата,..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..