През новия програмен период 2014 г. - 2020 г. България ще получи от фонда на Общата селскостопанска политика (ОСП) 7,5 млрд евро. „ За подкрепа на доходите на земеделските стопанства ще бъдат предоставени над 5 млрд. евро под формата на директни плащания, а други 2 млрд. евро ще бъдат насочени за развитие на селските райони и инвестиции в земеделието по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)”, уточни неотдавна земеделският министър Димитър Греков.  Новата ОСП вероятно ще влезе в сила от 2015 г., като т.г. остава преходна за адаптация към новите изисквания.

Какво още успя да отстои страната ни в рамките на новата ОСП?

По темата разговаряхме с българската евродепутатка Мария Габриел, защитавала активно интересите на българските фермери по време на дебатите в Европейския парламент.

На практика парите за директни плащания през следващите седем години ще са значително повече от получените за периода 2007–2013 г. Увеличението е все още плах опит за по-справедливо разпределение на тези плащания между “старите” и “новите” държави в ЕС. Поради страх от конкуренция, старите земеделски държави в общността наложиха на страните от “източната” вълна на разширение, влезли след 2004 г., несправедливо нисък старт при размера на субсидиите за земеделие. Договорено бе последващо постепенно доближаване на едните и другите към едно средно ниво за ЕС с хоризонт 2020 г. България например влезе в ЕС през 2007 г. с договореност за старт на субсидиите за земеделие равен на 25 процента от размера на помощта за “старите” държави.

“България попада в категорията на страните, които получават доста под 90 на сто от средната стойност за плащане в ЕС и затова постигнатото увеличение на директните плащания за периода 2014-2020 г. е 30 процента, обясни за Радио България Мария Габриел.”

Особено важна за България е извоюваната възможност 13% от предвидените за българското земеделие директни плащания да отидат за “обвързано производство”, т.е. към определен вид култури по преценка на съответната държава.

“Тези вече толкова популярни 13%  ще позволят на сектори, които останаха встрани от досегашната ОСП, да получат най-после достъп до субсидии. Става въпрос за зеленчукопроизводителите, овощарите, за животновъдите”, казва г-жа Габриел.

Така ще бъде коригирана една огромна несправедливост при разпределение на субсидиите в първия 7-годишен период, в който България се възползва от ОСП на ЕС. Основните средства се получаваха по линия на директните субсидии за хектар обработваема площ и 80% от тях отидоха при зърнопроизводителите, които обработват най-много земя у нас. “На сухо” останаха фермерите, отглеждащи традиционни култури с много добри вкусови качества като зеленчуците, плодовете, животновъдството. Тази аномалия, прибавена към катаклизмите в българското земеделие, настъпили след падането на Берлинската стена, превърна България от голям износител на вкусни плодове, зеленчуци и месо в почти нетен вносител. По думите на министъра на земеделието Димитър Греков, 80% от плодовете и зеленчуците на родния пазар днес са вносни, при червените меса цифрата е дори 90 на сто, а хранителната ни индустрия преработва едва 25% родни суровини.

Макар и не достатъчно,  извоюваното увеличение на директните плащания за споменатите критични сектори е почти тройно. Досега България имаше право да отделя за тях до 3,5%  от общия пакет директни субсидии. А за 2014 г., която ще е преходна между старата и новата ОСП, процентът ще бъде 6,5. Преди дни зам. министърът на земеделието Явор Гечев оптимистично заяви, че очаква до 2018 г. вкусните, но засега неконкурентоспособни български домати да са повече от вносните на родния пазар.

Гъвкавост в разпределението на средствата между двата стълба – директни плащания и развитие на селските райони – е другата ключова дума с огромно значение за България, според евродепутатката Мария Габриел, отстоявала активно тази позиция в парламента. Така страната ни ще може по-добре да адаптира политиката си на субсидии спрямо конкретните нужди на нашето земеделие.

“Първоначалното предложение на комисията беше от 5 до 10% от парите за селските райони да могат да преминат  към тези за директни плащания. А ние  в парламента отстояхме двойно по-висок процент. Сега България, заедно с още 9 други страни, ще има възможност да прехвърля средства от втори към първи стълб в рамките на една четвърт. А за останалите държави той ще е 15%.”

България влиза и в списъка на страните, при които европейското финансиране ще достига 85%.
 

“Предложението на ЕК беше съфинансирането да бъде между 55% и 75%. Европейският парламент обаче беше категоричен и отстоя за по-бедните райони като България, които се нуждаят от по-засилено икономическо развитие, съфинансирането да бъде в рамките на 85%, което е много добра новина.”

Поставеното ударение в новата ОСП върху подкрепата за младите фермери и за малките ферми съвпада напълно с нуждите на българското земеделие. Предвижда се специално за допълнително подпомагане на младите земеделци да бъдат отделени 2% от общия пакет средства. Това е насочено към решаване на два проблема, този със застаряващата фермерска общност в ЕС и безработицата сред младите, коментира българската евродепутатка. Смяната на поколенията в земеделието е и залог за хранителната сигурност на континента.

Що се отнася до 30-те  процента „позеленяване” на новата ОСП, коментарите сред българските фермери по въпроса са разнопосочни. Някои смятат, че те на този етап са непостижими. Други виждат уникална възможност България да направи радикален завой към биологичното земеделие, за което у нас има отлични природни условия и голямо търсене на световния пазар.