Както голяма част от своите двадесетгодишни връстници Аксиния Пейчева иска и вярва, че може да живее в един по-добър свят без насилие и болка. Свят, в който хората да бъдат добронамерени, усмихнати и най-важното отговорни, не само към задълженията си в обществото, но и към заобикалящата ни природа. Осъзнала е, че за да има хармония  в нашата действителност, трябва да обичаме не само хората около себе си, но и всички живи създания. Според нея именно те могат да ни научат да бъдем истински осъзнати личности, а не само разумни същества , погълнати от кариерата и стремежа за материални придобивки.

В момента Аксиния учи Магистратура в Националната художествена академия, специалност „Стенопис” и ако се вгледате в дипломната й работа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще разберете защо в свободното си време доброволно помага на „Дружеството за защита на животните” в Кюстендил, като координатор на осиновяванията им. В композицията й хората са устремени в развитието си. На нея сякаш виждаме как младата художничка мечтае да накара хората да станат активни и съпричастни към проблемите, които ни заобикалят.

На пръв поглед грижата за животните няма нищо общо с рисуването на стенописи. Едното е професия, а другото е по-скоро отговорна грижа за беззащитни същества, появили се на бял свят заради безотговорното отношение на обществото… Все пак, ако погледнем с нейните очи ще разберем, че общото е чувствителността към живия свят, който ни заобикаля.

„Аз винаги съм обичала животните – казва Аксиния. – В един момент обаче, реших да не съм безразлична към проблема с бездомните животни, който в действителност засяга цялото ни общество.” Затова когато миналата година Фондация „Четири лапи” провежда кампания за кастрация на котки и кучета в родния й град Кюстендил, решава да започне да помага за осиновяването на бездомните питомци от приюта в града.

„На този етап нямах никакви връзки с организации за защита на животните в България, но въпреки това се опитах да привлека вниманието на хората към проблема и евентуално да намеря приемни домове в България – спомня си тя. – Изобщо не ми беше минавала мисълта, че може да опитам и в чужбина. Обстоятелствата обаче се стекоха така, че успях да се свържа с немското дружество „Tierschutz Nrw” и през февруари м. г. изпратихме първите три кученца. Успяхме да се сработим много добре и досега вече имаме над 70 осиновени кучета и котета. Изпитвам истинска радост когато успея да променя съдбата на едно животно към по-добро. Някак това ти дава сила да продължаваш да го правиш. Виждаш, че има начин нещата да потръгнат. От друга страна смятам, че животните могат да променят мирогледа ти изцяло. Те са наивни, не таят абсолютно никаква злоба, никога не те укоряват. Те са чисти същества, които могат да те научат на много повече отколкото бихме могли да си представим. В никакъв случай не са по-низши създания, както хората са свикнали да ги възприемат. Те са истински верни приятели, забравят лошото, състрадателни са и са като членове на семейството.”

Когато изпраща бездомните животни в Германия, Аксиния много държи да има обратна връзка с осиновителите, за да знае къде отиват и какво се случва с тях. „Ако няма обратна връзка изобщо не изпращам животни”, категорична е тя. Защото както в България, така и в чужбина, има ненадеждни осиновители.

„Много хора са свикнали да има бездомни животни и всички да ги подритват с безразличие. Повечето изобщо не се впечатляват от страданията им, но когато общуваш с хората по света виждаш, че не е точно така навсякъде. В Германия например няма бездомни животни, всички любимци носят чип, регистрирани са. Когато някой пусне животно да скита то веднага бива прибрано и отива в приют, където условията са прекрасни. От друга страна собственикът се издирва и глобява доста солено. В Германия няма да видиш куче, отглеждано в двора на верига. Освен това всички собственици на домашни любимци приемат кастрацията за нещо нормално. Цялата ситуация в България е много объркана от доста време, животните сякаш остават на заден план. Повечето българи не са достатъчно информирани и кастрацията не се възприема като грижа. Ако си обичаме кучето или котето не го кастрираме, но го тъпчем с хапчета срещу разгонване. Затова и проблемът със скитащите животни се възприема като чужд, който държавата трябва да реши. Когато има кампании за безплатна кастрация много малко хора се включват в нея. Все пак ако искаме да се реши проблемът, трябва да се промени манталитетът на отглеждане. Има някои животни, за които си казваш – това е загубена кауза. Няма как да му осигуриш нормален живот, заради здравословен проблем или, защото животинката е прекалено недоверчива. За щастие винаги се намират хора, които да са готови да полагат грижи и целият им живот се променя. Самите животни също се променят, в момента, в който почувстват, че получават любов и грижи, се привързват предано към стопаните си.”