Надигна се нова вълна от протести в защита на природен парк „Странджа” заради пореден обрат в съдебната сага срещу Общия устройствен план на община Царево, включващ голяма част от защитената природна територия. Сагата с това съдебно дело, заведено от три екоорганизации, трае вече 6 години. А много по-дълга е битката на защитниците на последните останали девствени природни кътчета по Южното ни Черноморие срещу настъплението на бетона. Тя премина през доста драматични моменти като поисканата от кмета на община Царево отмяна на самата заповед за създаването на природен парк „Странджа”, издадена през 1995 г. Със случая се занимава и ЕК по жалба на зелени организации.

Природният парк, обхванал намиращата се в най-югоизточния край на България планина Странджа, е най-голямата у нас защитена територия. Заема близо 20 процента от общата площ на природните обекти със защитен режим. Той включва най-стария природен резерват „Силкосия”, обявен за такъв през 1933 г. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика. През тази ниска планина със заоблени форми криволичат и двете най-чисти реки в България – Велека и Резовска. Странджа е едно от малкото места, където могат да се видят големи масиви вековни дъбови гори в естествен вид. А средиземноморското климатично влияние се усеща най-силно в края на пролетта, когато земята под дърветата се обагря в лилаво от красивите едри цветове на странджанската зеленика, гледка, която у нас предлага само Странджа. В Европа видът се среща още единствено в Кавказ. Богат е и животинският свят, представен от 261 вида птици и 54 вида бозайници.

Ограничителният режим за достъп до тази гранична зона в миналото бе шанс за природното богатство на Странджа. Нейното проклятие е, че паркът стига до морския бряг, което предизвиква много апетити за урбанизация.

На 28 януари в четири големи града на страната: София, Пловдив, Бургас и Русе, имаше протестни шествия на природозащитници срещу издаденото преди седмица решение на Върховния административен съд (ВАС), което определя за законосъобразен Общия градоустройствен план на община Царево. Мнението на природозащитниците е, че този план не може да се прилага, тъй като няма оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС). През 2009 г. бившият министър на околната среда Нона Караджова оттегли дадената положителна екологична оценка на общия устройствен план на Царево като необективна. И сега двете страни – зелените организации и настоящото Министерство на околната среда, водят тънки юридически спорове около това дали оттеглянето на ОВОС го обезсилва или не.

Обходните маневри за връщане на възможността за застрояване на крайбрежието на природен парк Странджа започнаха отдалеч. Бившият кмет на община Царево, станал печално известен с опита си да заличи въобще защитения статут на Странджа, бе назначен за шеф на Държавното горско стопанство там. Нещо като да пуснеш вълка в кошарата... Следващата крачка бе решението на ВАС за отмяна на присъдата от предишна инстанция за обезсилване на общия устройствен план на община Царево. Веднага след това бе помолен да напусне и дългогодишният директор на Природен парк „Странджа” Стефан Златаров, който последователно се противопоставяше на опитите за презастрояване на тази романтична част от Черноморието. Пътят за ново настъпление на багерите е разчистен...

Най-тревожното в случая според природозащитниците е, че последното решение на ВАС създава прецедент за влизане в сила на планове за управление на територии без оценка за въздействие върху околната среда. В общи линии съдът казва, че ОУП на Церево наистина няма оценка за въздействие върху околната среда, но тъй като тези планове по принцип не могат да бъдат обжалвани в съда, веднъж приет, той си остава в сила. От години зелените организации у нас се борят за признаване и прилагане от българските съдилища на Орхуската конвенция (за достъп до информация и правосъдие в областта на околната среда), по която България е страна. Според българския Закон за устройство на територията обаче общите устройствен и планове не подлежат на обжалване в съда.

„Много е важно българските общини да имат общи устройствени планове, защото само така ще се знае какво е разрешено и какво не в дадена община и ще се спазват някакви правила”, заяви министърът на околната среда Искра Михайлова. Косвен отговор на въпроса защо не се въведе правото за обжалване в съда на тези устройствени планове, което би забавило и затруднило процеса. Интересно обаче, като са толкова важни устройствените планове, които определят правилата, защо все още не е приет от Министерството на околната среда планът за управление на природен парк „Странджа”, изготвен още преди 8 години!!! Случайно ли е, че от всички природни паркове в България само „Странджа” си стои без план за управление?