Дали не е време да се свали долната граница на възрастта за гласуване? Този въпрос от доста време вълнува света. Първи пристъпиха към действие латиноамериканските държави като Куба, Бразилия, Аржентина. Европа е доста по-мудна. Експериментът започват няколко германски провинции още в средата на 90-те години, следвани от някои швейцарски кантони, а по-късно и от Шотландия. Австрия първа се престраши да го направи своя държавна политика. Последваха я Словения и Малта. Но въпросът е на дневен ред в почти всички европейски държави. Снижаването на възрастовия електорален праг е от години сред основните искания на Европейския младежки съюз. Такава е препоръката и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Идеята има свои привърженици и в България, както сред политическите партии, така и сред младежките организации като Националния ученически съвет. Първи проявиха чувствителност по въпроса партии, които имат повече привърженици след младите хора на България като „Гергьовден”, ВМРО, „Новото време”. Днес щафетата поема партия „Зелените”, чиито идеи също са особено популярни сред най-младите българи.

Разговаряме по темата със съпредседателя на партията Борислав Сандов.

Защо да дадем право на глас на 16-годишните?

„В нашето съвремие, с новите комуникационни технологии, които дават огромен достъп до информация, с по-бързото интелектуално съзряване на младежите, е редно да стигнем до един такъв разумен и логичен завършек, а именно да дадем възможност на хората на 16 или на 17 години да упражняват своето право на мнение, своето право на избор. Защото от решенията, които се взимат днес, зависи тяхното бъдеще.”

Почти навсякъде в Европа се забелязва нарастваща тенденция на неучастие в избори точно на младежите на възраст между 18 и 24 години. И според много анализатори това се дължи на факта, че поради късното даване на избирателни права остава нереализиран онзи първи порив към социална справедливост, характерен за юношеството. „Колкото повече караме младите хора да чакат, за да получат избирателни права и да си кажат думата, толкова по-малко желание имат те да се включат в процеса по-късно, когато станат пълнолетни”, е един от техните изводи.

Желанието за активно участие на най-младите в държавните дела се доказва в почти всички случаи, когато и на 16-годишните се даде право на глас. Един от последните примери са завършилите в края на януари първични избори за определяне на кандидатите на Зелените в ЕС за бъдещия пост на председател на Европейската комисия. Резултатът от гласуването е твърде любопитен – сред посочените двама кандидати за този пост са един ветеран на зеленото движение в Европа, французинът Жозе Бовеи съвсем младата германка Ска Келер.

„Зелените проведоха първично допитване за това кои да са техните водещи кандидати в европейските избори, на което дадохме право да участват и навършилите 16 години. И видяхме, че имаше голям брой гласували младежи между 16 и 18 г. И с най-много гласове беше избрана кандидатка, която идва от младежките организации на зелените и която се застъпва сериозно точно за даване на избирателни права на навършилите 16 години. Определено виждаме, че има нагласа сред най-младите хора да участват в политическия живот.”

В условията на застаряваща Европа е резонен въпросът дали да не се даде възможност в изборите да се включи по-широка категория млади хора за уравновесяване на вота на все по-големия дял възрастно население. „Не е ли по-добре да участват във вземането на решения хора с житейски хоризонт от 50 години, отколкото такива с хоризонт 5-10 години”, пита риторично проф. Михаил Константинов, изкушен в политиката математик и един от големите експерти на България по избирателни системи. Неслучайно правото на глас на 16 години бе въведено първо в Австрия, една от най-засегнатите държави в това отношение, подобно на България.

Борислав Сандов вижда още един възможен положителен ефект – политическата ангажираност на младите може да ги задържи в страната, когато усетят, че бъдещето й зависи и от тях.

„Много младежи отиват да учат или да работят в чужбина и често остават там, което е голям проблем за България, посочва г-н Сандов. Една от причините според мен е именно това, че те не са въвлечени по никакъв начин във вземането на решения за България. И те след това не се чувстват ангажирани с това какво се случва в страната ни на политическо ниво и предпочитат да емигрират. Това е много тревожен факт. Но мисля, че с даване право на глас на най-младите, 16- или 17-годишните, можем да постигнем добър резултат. Те да се чувстват по-ангажирани и да се опитват да променят нещата тук в България, а не просто да напускат страната.”