През последните три години четири чужди банки напуснаха България. Въпреки че на банковия пазар у нас доминират европейските трезори, делът им в края на 2013 г. се сви с десет процента. Така чуждата собственост в банковия сектор вече е 70 на сто от пазара у нас.
Една от причините е, че западните банки в момента решават собствените си проблеми. И четирите трезора, които напуснаха българския пазар, имаха сериозни капиталови трусове. За да стабилизират състоянието си, те получиха финансови инжекции както от ЕК, така и от собствените си правителства. Така тези банки изтеглиха дъщерните си дружества от България заради слаба активност. Кризата е другата причина секторът в момента да не е привлекателен за чужди инвеститори. Това даде възможност на местните играчи, станали междувременно силно конкурентни, да изкупят активите на големите европейски банки, излизащи от сектора у нас. Защото основният пазар за нашия финансов бизнес е България – това е пазарът, който добре можеш да прогнозираш, особено в години на криза и депресия. Ето мнението на Емил Хърсев, финансист и доктор на икономическите науки:
На какво се дължат тези промени в банковия сектор у нас?
„Тези промени в никакъв случай не са свързани с българския пазар, а с влиянието на кризата върху самите банкови групи, които работят не само на българския, но и на собствения си домашен пазар, и в други страни от Европа – казва в интервю за Радио България Емил Хърсев. – Почти всички европейски страни имаха проблеми с необслужвани кредити, със загуби на основните си банки. Когато една банка изпитва проблеми в основната си дейност, тогава принципно първо се съкращава периферията. Макар че понякога точно тази периферия е най-печеливша. Но това е стратегията за действие в кризи – свиваш всичко ненужно, излишно, и се концентрираш върху основната си дейност. В някои страни напускането на периферни пазари беше изискване на самите държавни органи, които финансираха спасяването на банките. Такъв е случаят например с Германия. Така че, няма нищо радикално, което да ни води до изводи за самия български банков сектор. Всички решения за напускане на българския пазар са взети по причини, които се намират извън България.”
Преди големите европейски банки бяха купувачи, сега стават продавачи. Кой купува техните активи?
„Българският бизнес ще купи обратно всички банки и други предприятия, които са чуждестранна собственост, и които не се управляват така, че да издържат на конкуренцията на местния пазар – убеден е Емил Хърсев. – Делът на българския капитал ще се увеличава, както в банковия сектор и във финансите, така и в реалната икономика.”
Не са ли много 30 банки за малък пазар като българския?
„В никакъв случай не са много – коментира Емил Хърсев – всичко зависи от профила на банковата система. Австрия не е по-голяма от България по никой съществен параметър. Така че, след като в Австрия говорим за над 300 банки, в България 30 банки не бих казал че са много. Зависи не толкова от броя на самостоятелните финансови институции, които работят на един пазар, колкото от покритието. Имаше периоди, например допреди 2007 г., т.е. до разгара на кризата, когато имахме сериозно опасение, че банковата мрежа е прекалено развита и че не е в състояние да се „храни” от този пазар. Сега не само отделни участници напускат пазара, но се свива и клоновата мрежа. Самите банки, работещи в България, осъзнават, че толкова гъсто покритие, каквото бяха изградили преди началото на кризата, е икономически нецелесъобразно. Няма банка, която в момента да не свива постепенно своята мрежа.”
В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..