„Скромно“ представяне е скромно казано. Но в следващите редове не очаквайте унищожителна критика и акъл от последна инстанция. Че не можем да очакваме дъжд от медали се знаеше още в навечерието на Зимните олимпийски игри. Каза го и председателят на БОК Стефка Костадинова, която, да припомним, е олимпийски шампион от Атланта с все още ненадминат вече 27 години световен рекорд във високия скок. Та – не тръгваме с голяма кошница, каза тя. „Очакванията не са много големи, не мисля, че имаме големи шансове за медали. Макар че в Нагано’98 имаме своята Екатерина Велика, дано и сега да имаме своя медалист. Не искам да обременявам олимпийците ни с големи очаквания. Да участваш на Олимпиада е гордост, самочувствие и голям шанс. Надявам се българите наистина да имат своя шанс и, защо не, да направят класирания в десетката“.

За повече снизходителност помоли и „Екатерина Велика“ – Дафовска. „Ако може да си намалите малко очакванията към нашите олимпийци. Не бива да сте толкова взискателни. Въпреки добрите представяния до този момент, Олимпиадата е съвсем различно състезание. Всички искаме да се класираме на добро място, но не трябва да забравяме останалите силни държави, които ще са там в пълна бойна готовност. Ние също ще дадем най-доброто от себе си, но дано късметът да е с тях и всичко да е наред“, заяви Дафовска.

Късмет и шанс, значи. Ами именно малшансът бе причина например Александра Жекова да не стане трета в сноуборда. Тя се представи наистина на олимпийско ниво в цялото състезание, докато метри преди големия финал италианката Микела Мoйоли не скочи на гърба й, с което отлетя и бронзовият медал. За части от секундата! Петото място на Сани Жекова впрочем е четвъртото най-добро постижение на българин на зимна олимпиада след златния медал на Екатерина Дафовска в ски бягането на 15 км индивидуално в Нагано, среброто на Евгения Раданова в шорттрека – Торино'2006 и бронзовият медал на първопроходеца Иван Лебанов в ски бягането на 30 км в Лейк Плесид през далечната 1980 г. Това е – три медала за 35 години! Това са нашите „бели лястовици“ в зимните спортове. Не е причината там, че у нас не се раждат таланти. Таланти се раждат навсякъде. Въпросът е какво се случва с тях. Кой ги открива, кой ги поема, обгрижва, шлифова, възпитава и пр. Да помислим само колко членове наброяват федерациите в отделните, в случая зимни спортове, на големите алпийски и северни страни плюс Канада, Щатите и Далечния Изток – десетки и стотици хиляди атлети, които разполагат с невероятна спортна база, екипировки, богати спонсори и съответното финансиране. Е, там количеството преминава в качество и на една Олимпиада те във всяка дисциплина са представени с пълна квота, а делегациите им могат да напълнят една влакова композиция.

Да, средствата, добрите условия, насърчаване и т.н. предпоставки са именно само предпоставки за това един талант да достигне до стълбичката на победителите, ако има, разбира се и шанс, и късмет. Преди това обаче трябва самият той да си е поставил подобни високи цели и да работи къртовски за постигането им. А шансът и късметът обикновено спохождат най-добрите.

Да се върнем сега на нашите цели и очакванията на Стефка Костадинова конкретно за Сочи. Класиране в десетката и дано и някой медал. Добрите постижения в международен план, за които говори пък Катя Дафовска, са именно там някъде – Топ-20, Топ-30, по-рядко Топ-10. Дори това сега не бе постигнато в Сочи в 6-те дисциплини, в които 18 наши атлети представяха България. С изключение на Сани Жекова, от която така или иначе очаквахме подобен резултат.

В заключение можем да кажем, макар игрите да са на полувремето, че сме там, където в момента ни е мястото, а приятни изненади нямаше, освен вече споменатата, която не е изненада, а резултат от много талант, амбиция и много, много „египетски” труд на пистата. А хубавото е, че ни има на зимната олимпийска карта и че след четири години пак има зимна Олимпиада.