От началото на годината в ЕС е в сила нов регламент за съдържанието, проследимостта на произхода и етикетирането на храните, позволяващ относително добре информиран и здравословен избор на консуматора. Въпрос, особено важен в наши дни, когато глобализацията поставя хранителната индустрия в изключително конкурентна среда. Земделски продукти и храни от единия край на света стигат свободно до другия, а стремежът към по-ниски цени води до изнамирането на нови и нови технологии за заместване на една съставка с друга, по-евтина, но често не особено здравословна. Появи се прословутата серия от Е-та за обозначение на подобни съставки, които трябва да държим под око. И на практика за потребителя става все по-трудно да се ориентира в тази кодирана информационна джунгла, изписана често с най-дребния шрифт, за да се побере върху етикета.
Антония Първанова, български евродепутат, участвала активно в процеса на приемане на последния европейски регламент в тази област съжалява, че ЕС е отхвърлил въвеждането на т. нар. „светофарна” етикетировка на храните. Тоест чрез червено, жълто или зелено кръгче върху етикета да се означава количеството сол, захар, мазнини, включително трансмазнини в даден продукт, отнесено към здравословната дневна доза.
„Системата за цветово кодиране е предназначена за онези граждани, които не биха сами си дали труд да правят изчисления и да сравняват един или друг продукт по тяхното съдържание на подобни съставки”, казва г-жа Първанова. „Етикетиране в червено, жълто и зелено с един поглед би ориентирало купувача за препоръчителната доза трансмазнини, сол или захар в съответния продукт.”
Системата се появи първо във Великобритания и там получи широко разпростарнение. Но тя си спечели и силни противници. В рамките на европейските институции Италия е поискала забраната й с аргумента, че тя възпрепятства свободното движение на стоки в Общността. Впрочем всяка регулация в областта на храните е резултат от трудна битка. От едната страна на барикадата стои хранителната индустрия със своите 17 млн. компании и годишна продукция на стойност 750 млрд. евро. А от другата – над половин милиард потребители. „Не съм виждала по-яростно лобиране в ЕС от това на тютюневата и хранителната индустрия”, коментира в тази връзка Антония Първанова, лекар по професия.
В резултат на подобно лобиране и с новата европейска регулация за съдържанието и етикетирането на храните ще си останем в неведение дали ядем меса или други продукти от клонирани животни, мед от ГМО прашец, подсладители като аспартама или трансмазнини. Последните, наричани още частично хидрогенирани растителни масла, се използват все по-масово, защото правят съответните продукти по-евтини и по-трайни. Можем да ги намерим навсякъде – в маргарините, майонезите, растителната сметана, в промишлено произведените тестени и сладкарски изделия, пържените във фритюрници картофи, чипса, дори и в шоколадите, където те заместват кравето масло. От 1990 г. насам започнаха да се появяват научни изследвания, доказващи вредното влияние на трансмазнините, които повишават лошия холестерол и носят риск от сърдечни заболявания и диабет.
В хода на изготвянето на европейския регламент е отпаднало предложението наличието на трансмазнините да се изписва задължително върху етикета на хранителните продукти. Великодушно се разрешава обаче на отделните държави да въвеждат подобно изискване на своята територия. Въпросът в момента е много актуален в България.
„Струва ми се, че за България би било изключитерно полезно Агенцията за безопасност на храните да предприеме мерки за задължително отразяване на наличието на трансмазнини в хранителните продукти”, смята д-р Първанова.
В социалните мрежи набира подкрепа и предложение трансмазнините да бъдат забранени за включване в детските храни.Само няколко седмици след като беше обявена за "Писател на 2024" на годишните награди на "Столична библиотека" и след отличието за "Нишка" за роман на годината в категория "Българска литература" на наградите на Ozone.bg, Виктория Бешлийска отбелязва..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна отбрана IRIS-T и гаубици CAESAR. Министерството на отбраната е заявило и е получило одобрение още..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много по-бърз и функционален, казва докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..
В брой 40 на предаването ви предлагаме : Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език във Франция – интервю с Янета Димитрова,..