Когато си купувате костюм или рокля от бутиците на световно известни марки, обърнете внимание на етикета. И не се учудвайте, ако прочетете: произведено в България. Защото и „Армани”, и „Хуго Бос”, и „Макс Мара”, „Бърбъри” или „Зара”, произвеждат голяма част от модните си колекции у нас, дори „Живанши” се довери на българските майстори. Те обърнаха гръб на Далечния Изток и се върнаха в нашия регион. От 2012 г. България отново се вписа в големите марки. Така срещу 12 милиона китайци, лидери в изработването на дрехи за Европа, застанаха храбрите български шивачи с малки серии елитни маркови облекла.
Световни модни марки сменят Китай, Бангладеш, Пакистан с България
Компаниите от Западна и Централна Европа отново връщат интереса си към нашата страна.
„Локацията в географския смисъл никога не е била без значение заради оскъпяването, а сега има доста сериозни проблеми в Далечния Изток” – казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. „Китай става скъп заради разстоянието, в Бангладеш има сложна политическа ситуация, а и условията на труд се промениха”.
От игла до конец
Гъвкавостта на шивашките фирми у нас и технологичните възможности са другите фактори, привличащи модните компании от Италия, Франция, Германия, Холандия, Англия и други страни. България е производител номер едно дори на гръцки облекла. Радина Банкова допълва: „Ние реално захранваме почти всички големи клиенти в Европа, които имат вериги магазини или са онлайн търговци, продаващи чрез каталози или в интернет сайтове”. Над половината от продаваните шивашки изделия се реализират в Италия, Германия и Гърция – основните пазари за бранша.
Къде е силата на българските фирми?
„Години наред, независимо от кризата и подценяването му, браншът продължава да работи, поддържа технологично и качествено ниво. И не „някакво”, а високо”, казва Радина Банкова. Силата на българските шивачи е и в изработването на продукта от скицата до магазина, т.е. „от игла до конец”. „Вече не ти дават нещо разработено и само да го копираш, всичко започва от една картинка. Ако нямаш опит, креативност и познания, не може да се случи”, уточнява технологията председателят на браншовата асоциация.
Оцеляване чрез адаптация
Проблеми не липсват. За да се справят с конкуренцията и да оцелеят, малките фирми постоянно се адаптират. Въпреки разширяването на външните пазари, кредитната задлъжнялост в сектора е голяма. Търсенето пък е свито. Липсва и работна ръка. Цените на изделията са като в Италия, но средната заплата у нас е около двеста евро, докато там е в пъти повече. И това се отнася за 120 хиляди души, заети в бранша. Компаниите са около четири хиляди – малки предприятия с до двадесет човека. Въпреки това, браншът бележи ръст от 18 процента за 2013 г., а износът е скочил до 1.8 млрд. евро.
Малки бутикови серии
Поведението на потребителите е като от учебник по икономика. Хората харчат пари само за най-необходимото. Европейците пък не пестят от храна и почивки, а от дрехи. Така работата в бранша е краткосрочна – ако имаш поръчка и клиент. Производство на малки бутикови серии, географска близост до пазарите и бързина на доставките, ниски разходи за заплати и данъци, модерни технологии, европейски стандарти… С това привличат големите марки българските шивачи. „През последните двадесет-тридесет години ние сме традиционен партньор на европейските компании, това не трябва да се забравя”, защитава бранша Радина Банкова. Но конкуренцията в региона също има предимства. И тя е основно от Румъния и Турция. „В Турция браншът силно се подкрепя от държавата. Тя не е член на ЕС, но има силно лоби в текстилната индустрия, включително и в Европейската текстилна асоциация”, коментира конкуренцията тя.
Усещане за потребление
„Тази година очаквам пореден ръст на поръчките, които ще дойдат в България” – очертава тенденциите Радина Банкова. „От края на миналата година се усеща раздвижване на потреблението в Западна Европа, а това влияе върху нашия бизнес. Защото предходните две години бяха доста слаби като продажби, дори в търговията на дребно. Как да има ръст на поръчките, ако в магазините клиенти не влизат и не купуват? Но сега има повишено търсене на доставчици, на количества, на разработки и на поръчки.” Потенциалът, като креативност и технологични възможности, е висок. От гледна точка на кадри обаче, ситуацията е сложна. „Както във всички браншове има теч на работна ръка от България”.
Всяка година в третия четвъртък на месец ноември се посреща първото младо френско вино Божоле. От две десетилетия традицията се спазва и в България. Основна заслуга за провеждането на празника в Националния дворец на културата е на Френско-българската..
Министерството на туризма получи официален сертификат за членство в престижния европейски културен маршрут "Пътят на виното" (Iter Vitis). Той бе връчен на министъра на туризма Мирослав Боршош като признание за включването на България в мрежата от..
В петък, 21 ноември, над централните и източните райони ще има по-съществени разкъсвания и временни намаления на облачността. В Източна България и на север от планините ще духа умерен и силен, поривист югозападен вятър, докато в равнините и котловините..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила..
В брой 74 на предаването слушайте: Клубът на българските жени и семейства в Хамбург празнува 20 години от своето създаване – разговор с..
В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот..