Фигури на  съветски войници, български партизани и  социалистически герои все по-често „обличат нови дрехи“ и придобиват нови превъплъщения в българската столица. „Дизайнерите“ са млади хора, занимаващи се със стрийт арт и концептуални изкуства, а посланията са разнообразни – понякога естетически, а понякога идеологически. Независимо от трактовката обаче всяка нова  акция предизвиква бурни и контрастни реакции в различните групи на българското общество.

Един от най-често използваните обекти за акции е Паметникът на съветската армия в центъра на София. Дискусиите и споровете за неговото място  се  появиха още в първите години след падането на тоталитаризма. Хората са разделени и ако за едни този тип паметници са ценности на историческата  памет, за други, които оспорват това тълкуване на историята, са мрачен символ, напомнящ тоталитарното минало, наложено на България от Съветския съюз.

Миналата година Паметникът на Съветската армия в София  осъмна боядисан в розово, а под него се четяха думи, изписани на чешки език: „България се извинява“. Повод за акцията беше  45-годишнината от инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия, която слага край на политическата либерализация в Чехословакия, наречена Пражката пролет. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет – с решение на парламента през 1990 г. Миналата година чрез паметника беше изразена и подкрепа към изпълнителките от руската пънк група „Pussy Riot”, които протестират срещу диктатурата на президента Путин.

През юни 2011 година пък  известни  американски  комикс герои „украсиха" Паметника на Съветската армия. Супермен с пистолет, злодеят Жокер, помощникът на Батман – Робин, Дядо Коледа с бинокъл и дори символът на „Макдоналдс" – клоунът Роналд, бяха сред героите, в които неизвестен художник преобрази бронзовите воини. Съветското знаме се превърна в американско, а под скулптурната група беше изписан надписът: „В крак с времето".

И докато местната власт в столицата продължава да умува над въпроса дали паметникът да остане  да стърчи в центъра на града или да бъде пренесен на по подходящо място, акциите на уличните художници продължават. Заради намесата на Русия в автономната област Крим  миналата седмица паметникът беше „украсен” с червен надпис: „Долу ръцете от Украйна”.

„Съветски паметник в българската столица София бе боядисан в цветовете на украинското знаме – жълто и синьо. Това предизвика гнева на Русия.“ По този начин Би Би Cи разказва за поредното оцветяване на Паметника на съветската армия у нас. От руското посолство в България изпратиха протестна нота до Външно министерство, в която настояват за разследване на хулиганската проява и повдигане на обвинение по случая.

По повод 1 Март Братската могила в Борисовата градина беше преобразена в мартеница. Мартеницата е български символ на пролетта, с бял и червен цвят, затова  двете фигури на паметника, изобразяващи мъж и жена партизани,  бяха опаковани в червено и бяло платно. От групата „Destructive Creation”, която стои зад реализацията на идеята, са избрали този паметник, за да напомнят, че не бива да се кланяме на чужди идоли, а да открием и запазим типично българските символи, един от които е мартеницата.

На 5 март пък паметникът осъмна в полски и украински цветове заради годишнината от Катинското клане. На този ден през 1940 година са избити близо 22 000 пленени полски войници, офицери и интелектуалци в селцето Катин, принадлежащо днес към територията на Русия. През 1943 година СССР обвинява Вермахта за клането. Чак през 1990 година Горбачов опровергава това и заявява, че всичко е дело на Москва, а не на Берлин.

На какво са символи статуите на войниците от съветската армия? Този въпрос продължава да разделя на две българското общество, възпитавано десетилетия с клишето за „братята-освободители“, но осъзнаващо все повече, че историята може да бъде прочетена и разбрана и от друга гледна точка.