Сценограф, дизайнер, илюстратор, режисьор, фотограф – това са наглед различни професии. Но те се пресичат и определят работните моменти на един човек с нестандартен поглед и запомнящи се проекти. „Аз съм художник на свободна практика – обобщава накратко Юлиян Табаков. – В основата на всичко, което правя, е история или сюжет. Искам да го пресъздам в съответната среда, в цвят и форма, в която да се случи. В театъра – със сценографията и костюма, в книгата – чрез илюстрацията.”

Роден е на 2 юли преди 38 години. Неговите родители са известни не само в музикалните среди в България. Баща му Емил Табаков е диригент и композитор, от 2008 г. е начело на Симфоничния оркестър на БНР. Буряна Табакова, неговата майка, е певица. Юлиян завършва Приложното училище в София, след това следва в Националната художествената академия „сценография” и „костюми”. Заминава за Париж, където учи в Националното училище за изящни изкуства. Ето какво обаче разказва той за първата си работа в театрален екип:

Наред с работата си в Стокхолм, Юлиян Табаков е добре познат като сценограф в България. Той е носител на престижния „Златен век” за принос в развитието на българската култура. В биографията си има и отличие „Аскеер” за костюмографията си в „Идиот 2012” по Достоевски, постановка на Народния театър „Иван Вазов”. Бил е сценограф на спектакли в „Сълза и смях”, Кукления театър и „199”. И още – в театър „Вахтангов”, Москва, и във Вилнюс. Но за първи път през 2012 година той печели аплодисменти, внимание и награди и като филмов режисьор. За своя филм „Цветанка”споделя, че е истинска „home made movie production”.

„Пет години го правихме. Много съпътстващи проекти имахме, за да успеем финансово – и аз, и операторът, който е швед. Филмът обиколи света, не е бил единствено в Австралия, разходи се из всички други континенти. Обра 11 награди, беше в програмата на над 20 фестивала. С него и аз посетих няколко места. Във филма „Цветанка” през историята на моята баба виждаме тази на България, достигаме до общочовешки теми.”

Последният проект, в който участва Юлиян Табаков, е „Детска стая” – книга с аудио диск и детска играчка, съответно кукла или дървено конче. „За мен изданието бе много приятна изненада. Удоволствие е да го държиш в ръце. То е дело на цял екип, отварям скоба – аз не вярвам в колективното изкуство, но това е пример, който ме оборва. Дано да не е изключение от правилото” – казва Юли.

На 18 март в Средното художествено училище за приложни изкуства в София ще бъде открита негова изложба. Поводът е 60-годишнината от основаването на училището. Там ще има прожекция на филма „Цветанка”, ще бъдат изложени скици и театрални костюми от пет представления, играни в Швеция и България. На въпроса дали продължава да рисува, той отговаря:

„Да, но не непрестанно. Сега за първи път в галерията Contemporary Space във Варна ме поканиха да участвам в сборна изложба. Купих си платно и рисувах вкъщи – страхотно е. Ако трябва да съм честен – това ми се прави. Спокоен процес, творчески, независим от обстоятелствата. Работата в театъра е изключително натоварена. Сега започваме да правим един филм за Ерик Сати, с корежисьор – съвсем ново нещо за мен. Освен това в Стокхолм, в моя театър, ще участвам в постановката „Часът на риса” по пиесата на Пер Улув Енквист. Имам ангажимент и в Омск към спектакъла „Антигона”. Творческият процес в театралния екип – това е дълга тема. Хубаво е, когато на първия разговор с режисьора той ти даде ключ и тогава триизмерно виждаш цялото представление. Ясни са ми костюмите, декорите – после технически ги намествам спрямо сцена и материали. Ако това не стане, процесът е по-труден.”

Вече разбрахме следващите творчески стъпки на Юлиян Табаков, затова го попитахме за мечтите му. „Не мечтая и не го считам като минус – споделя той. – Когато мечтаеш, може да претърпиш разочарование, ако не се случи така, както си го представяш. А така – винаги ти харесва.”

Снимки: личен архив