Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По стъпките на Юлиян Табаков – един „художник на свободна практика”

СнимкаСценограф, дизайнер, илюстратор, режисьор, фотограф – това са наглед различни професии. Но те се пресичат и определят работните моменти на един човек с нестандартен поглед и запомнящи се проекти. „Аз съм художник на свободна практика – обобщава накратко Юлиян Табаков. – В основата на всичко, което правя, е история или сюжет. Искам да го пресъздам в съответната среда, в цвят и форма, в която да се случи. В театъра – със сценографията и костюма, в книгата – чрез илюстрацията.”

Роден е на 2 юли преди 38 години. Неговите родители са известни не само в музикалните среди в България. Баща му Емил Табаков е диригент и композитор, от 2008 г. е начело на Симфоничния оркестър на БНР. Буряна Табакова, неговата майка, е певица. Юлиян завършва Приложното училище в София, след това следва в Националната художествената академия „сценография” и „костюми”. Заминава за Париж, където учи в Националното училище за изящни изкуства. Ето какво обаче разказва той за първата си работа в театрален екип:





Юлиян Табаков„Първият път беше много странно. Заминах за Швеция за две седмици и си намерих почти веднага работа, на късмет. Оттогава 12 години съм в този театър, като имам и други ангажименти. Те следват един след друг – понякога се обаждат приятели и познати, друг път нещата са спешни, дни преди премиерата. Когато завърших образованието си, нямах планове, но определено ми се пътуваше и много ми се работеше – всичко ми се правеше. Все още ми се пътува, но най-добре се чувствам там, където имам работа. Аз не разглеждам проектите си като успехи или неуспехи, а като стъпки по моя път. Всеки един има в себе си и успех, и неуспех – независимо как го определя публиката впоследствие. Винаги има какво да се направи по-добре.”

СнимкаНаред с работата си в Стокхолм, Юлиян Табаков е добре познат като сценограф в България. Той е носител на престижния „Златен век” за принос в развитието на българската култура. В биографията си има и отличие „Аскеер” за костюмографията си в „Идиот 2012” по Достоевски, постановка на Народния театър „Иван Вазов”. Бил е сценограф на спектакли в „Сълза и смях”, Кукления театър и „199”. И още – в театър „Вахтангов”, Москва, и във Вилнюс. Но за първи път през 2012 година той печели аплодисменти, внимание и награди и като филмов режисьор. За своя филм „Цветанка”споделя, че е истинска „home made movie production”.

„Пет години го правихме. Много съпътстващи проекти имахме, за да успеем финансово – и аз, и операторът, който е швед. Филмът обиколи света, не е бил единствено в Австралия, разходи се из всички други континенти. Обра 11 награди, беше в програмата на над 20 фестивала. С него и аз посетих няколко места. Във филма „Цветанка” през историята на моята баба виждаме тази на България, достигаме до общочовешки теми.”

СнимкаПоследният проект, в който участва Юлиян Табаков, е „Детска стая” – книга с аудио диск и детска играчка, съответно кукла или дървено конче. „За мен изданието бе много приятна изненада. Удоволствие е да го държиш в ръце. То е дело на цял екип, отварям скоба – аз не вярвам в колективното изкуство, но това е пример, който ме оборва. Дано да не е изключение от правилото” – казва Юли.

На 18 март в Средното художествено училище за приложни изкуства в София ще бъде открита негова изложба. Поводът е 60-годишнината от основаването на училището. Там ще има прожекция на филма „Цветанка”, ще бъдат изложени скици и театрални костюми от пет представления, играни в Швеция и България. На въпроса дали продължава да рисува, той отговаря:

Снимка„Да, но не непрестанно. Сега за първи път в галерията Contemporary Space във Варна ме поканиха да участвам в сборна изложба. Купих си платно и рисувах вкъщи – страхотно е. Ако трябва да съм честен – това ми се прави. Спокоен процес, творчески, независим от обстоятелствата. Работата в театъра е изключително натоварена. Сега започваме да правим един филм за Ерик Сати, с корежисьор – съвсем ново нещо за мен. Освен това в Стокхолм, в моя театър, ще участвам в постановката „Часът на риса” по пиесата на Пер Улув Енквист. Имам ангажимент и в Омск към спектакъла „Антигона”. Творческият процес в театралния екип – това е дълга тема. Хубаво е, когато на първия разговор с режисьора той ти даде ключ и тогава триизмерно виждаш цялото представление. Ясни са ми костюмите, декорите – после технически ги намествам спрямо сцена и материали. Ако това не стане, процесът е по-труден.”

Вече разбрахме следващите творчески стъпки на Юлиян Табаков, затова го попитахме за мечтите му. „Не мечтая и не го считам като минус – споделя той. – Когато мечтаеш, може да претърпиш разочарование, ако не се случи така, както си го представяш. А така – винаги ти харесва.”

Снимки: личен архив

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05
Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15