От 11 до 13 март в София се провежда международната конференция „Базиликата „Света София” на прехода от езичество към християнство”. В нея участват учени от Балканите, Австрия, САЩ и Украйна: археолози, историци, богослови, архитекти, специалисти по музейно дело, реставратори. Организатор е Музеят за история на София. Днешният храм „Света София” е един от символите на столицата, присъства и в нейния герб. Впрочем, от названието му, означаващо „Премъдрост божия”, идва и името на града. Смята се, че сегашната църква е четвъртата поред, издигната на това място. Поводите за конференцията са два, казва д-р Надежда Кирова, директор на Музея за история на София: 1700 години от изграждането на първия храм, както и откриването за посетители на църковните подземия през миналата година.
„Това, което показваме долу, са около 50 от общо стоте проучени гробници от началото на ІІІ до ІV век включително – разказва тя. – Всъщност, след 450-а година нямаме данни под съвременната базилика да са изграждани гробни съоръжения. Това означава, че дори да не е построена църквата веднага, в рамките на една кампания, вече е било взето решение там да бъде изграден нов, по-голям храм. И затова спрели погребенията. Сега показваме и останките от трите по-ранни църкви. Впрочем, всичко е започнало от един мартирион (в него се погребва мъченик). Такова е било изискването за изграждане на нова църква през онзи период. После той бил разширен в западна посока и впоследствие послужил за среден кораб на храма. Така че тази първа църква служи като основа за изграждане на по-голяма, явно малкият храм не е удовлетворявал нуждите на миряните. Постепенно е издигната нова, в която са добавени северен и южен кораб. Впоследствие се строи още една църква, преди съвременната.”
По време на османското владичество храмът е превърнат в джамия. След двете големи земетресения от 1818 и 1858 г. мюсюлманите го напускат, защото смятат, че Аллах е оттеглил благоволението си. Освобождението през 1878 г. заварва църквата в разруха. Дори се обсъждало тя да бъде срината. Но се оказало прекалено скъпо и благодарение на това тя е запазена и по-късно възстановена. През 1998 година отваря отново врати за богомолци. Днес тя е действаща, почитана и обичана от софиянци.
Археологическите проучвания под земята продължили години, консервацията и реставрацията – също. Сред гробниците само една е със запазени стенописи. Рисунките в нея свидетелстват, че е от ранния период на храма – прехода между езичество и християнство. Тридневната научна конференция е част от проявите, подкрепящи кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019 година.
Снимки: Венета Павлова
На 13 август възпоменаваме паметта на двама велики светители – преподобни Максим Изповедник и свети Тихон Задонски . П реподобни Максим Изповедник (ок. 560 – 662 г. сл.Хр.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на..
Православната ни църква почита на 12 август светите мъченици Фотий и Аникита, преподобни Паламон Египетски, свети свещеномъченик Александър, епископ Комански, а също светите мъченици Памфил и Капитон. Вечерта се служи Вечерня с Молебен канон на..
На 11 август Църквата възпоменава свети мъченик и архидякон Евпъл и света мъченица Сосана девица. Вечерта се отслужва Молебен канон на Пресвета Богородица. Мъченик архидякон Евпл пострада за Христа през 304 г. при императорите Диоклетиан..
На 13 август възпоменаваме паметта на двама велики светители – преподобни Максим Изповедник и свети Тихон Задонски . П реподобни Максим..
Православната ни църква почита на 12 август светите мъченици Фотий и Аникита, преподобни Паламон Египетски, свети свещеномъченик Александър, епископ..