Иван Александър е начело на България от 1331 до 1371 г. С тези 40 години той е вторият най-дълго управлявал владетел след цар Петър, бил на престола от 927 до 969 г. Това е много за Средновековието и невероятно много за ХІV век, когато целият Балкански полуостров преживява огромни сътресения. България е заплашвана от своите съседи, от някои западноевропейски завоеватели, както и от един нов противник – османските турци. Управлението на Иван Александър изобилства с военни конфликти. Но въпреки всичко, той запазва България като първостепенна сила в региона, а българската култура преживява нов период на подем.

Владетелят е племенник на цар Михаил Шишман и родственик на династията Асеневци. Започва кариерата си като деспот, управител на град Ловеч и неговата област. След преврата срещу цар Иван Стефан, Александър постепенно се налага в столицата Търново и е избран за нов цар. Тези събития разкриват неговите дипломатически умения. Хронистите свидетелстват също, че Иван Александър бил образован човек, владеел отлично гръцки.

Всички тези качества му помагат през първите 15 години от управлението, когато той воюва с Византия за редица земи в Южна България. Той се вплита в династичните борби на самата Византия, умее да печели време чрез преговори, а когато е необходимо, атакува решително. През 1332 печели важна битка при Русокастро, с която връща на България днешните земи по Южното Черноморие. По-късно връща Пловдив и редица крепости в Родопите. С тези победи той допринася да се утвърди българският характер на тези области, за които има спорове с Византия.

Историци от ХІХ-ХХ век упрекват Иван Александър, че през 1351 се е отказал от коалиция с византийския император Йоан Кантакузин срещу османците. Това обстоятелство е смятано за определящо в развитието на нашата история. Но картината на ХІV век не е толкова еднопланова. Тогава опасността от османците била подценявана в цяла Европа, а и самите византийци често използвали техни наемни отряди както в династичните си войни, така и срещу българите. Фактически османците превзели един регион, неспасяемо раздиран от феодални борби – вътрешни и външни. Самият Иван Александър водел борба с отцепници, но накрая сам допринесъл за феодалното раздробяване на България.

В областта на културата епохата на Иван Александър често е наричана Втори Златен век /първият е при управлението на Симеон Велики – 893-927 г./. През този нов Златен век са изградени множество богато украсени църкви и манастири. Оцелелите от османското нашествие, като например скалната църква „Св .Богородица” с великолепни стенописи при село Иваново, Русенско, днес са паметници на културата. Сред книгите от тази епоха се откроява Лондонското Четвероевангелие /съхранявано днес в Британската библиотека/. То е украсено с 366 великолепни цветни миниатюри, като една от тях изобразява царя и неговото семейство.

От брака си с Теодора, дъщеря на влашки войвода, царят имал трима сина. След дълги колебания той провъзгласил за престолонаследник втория от тях – Иван Срацимир. През 1349 Иван Александър се жени за младата еврейка Сара, която приема християнството под името Теодора Втора. Тя наистина била ревностна християнка и насърчавала царя в борбата му с ересите. В крайна сметка Иван Шишман – първият син от втория царски брак – бил обявен за наследник на престола. Иван Срацимир получил Северозападна България, която се обособила във Видинско царство. С това не се изчерпва феодалното раздробяване. Нова държава – деспотството на болярина Добротица – се обособява в североизточния край на страната. Но Иван Александър е бил стабилизиращ фактор и докато той е бил жив, всички тези земи в пределите на днешна България си оставали български.