Кризата в Украйна не престава да предизвиква противоречиви отзвуци в света. ЕС още няма единна позиция по проблема. Част от страните членки са против мащабни санкции, а други пък са за такива. България остана в първата група с разбирането, че по-строги икономически санкции срещу Москва могат да й нанесат сериозни щети при евентуален руски отговор. Тази позиция премиерът Орешарски защити категорично на заседание на Европейския съвет в четвъртък. Президентът Плевнелиев обаче застана на друга. При посещението си в Лондон, той остро разкритикува Русия заради намесата й в Украйна и заяви, че българското правителство не трябва да се въздържа от подкрепа за по-строги икономически санкции срещу нея. Ясно пролича, че един външен за България проблем, какъвто по същество е този с Украйна, е предизвикал противоречия между два основни фактора във вътрешнополитическия живот на страната – държавният глава и изпълнителната власт. Противоречия и в Народното събрание. БСП се обяви срещу използването на военна сила, ГЕРБ осъди остро действията на Москва, а "Атака" застана изцяло на руска страна. До дебат по отделните декларации на трите сили не се стигна с очакване, да бъде изработена само една. Накрая бе решено да се изчакат становищата на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/, свикан от президента за идния понеделник. На външния министър Вигенин се наложи да дава за втори път разяснения на парламента за правителствените позиции по кризата. От това пък се подразбра, че продължава да има противоречия между кабинета и част подкрепящата го лява Коалиция за България. Някои депутати от коалицията са недоволни, че с действията си правителството фактически легитимира новите власти в Киев, които още дължат на света обяснения за проявите на насилие. Два дни преди КСНС няма изгледи за единодушни позиции в София за украинската криза. Два месеца преди европейските избори в края на май е ясно, че темата „Украйна” ще е една от най-разгорещените в предизборния дебат.