Стане ли дума за златни плажове и разбиващи се морски вълни, първата ни асоциация обикновено е за загорял сърфист, впуснал се в приключението да ги подчини. Оказва се обаче, че овладяването на морската стихия е предизвикателство не само за любителите на екстремни преживявания, но и за учените. В момента изследователи от цял свят се опитват да покорят енергията на вълните и да я превърнат в електричество. В голямото състезание участват и българи. Малък екип от Института по системно инженерство и роботика към БАН, под ръководството на проф. Генчо Стайнов, работи над създаването на интелигентно устройство, което да извлича енергия от морските вълни в сърфовата зона.
„Целта ни е то да може да се използва по нашето крайбрежие, което е с по-нисък вълнов потенциал и да е възможно най-евтино, така че да е достъпно за повече хора“, обяснява Божидар Найденов, който е докторант към института и участва в развитието на тази нова за страната ни научна област. От подобно мобилно устройство могат да се възползват всички любители на къмпингите и дивите места, където няма достъп до електропреносната мрежа. С негова помощ може да си захраните например хладилник, мобилен телефон, телевизор или да озвучите вечерта около лагерния огън с приятна музика от радиото. Една от причините човечеството все още да не оползотворява вълновата енергия е рязкото й повишаване по време на бури. За усилията на нашите учени да се справят с това предизвикателство разказва Божидар:
„Най-важното за това устройство е устойчивостта му на бури, тъй като енергията на вълните се вдига стотици пъти по време на буря. Дори в Черно море енергията, която пренасят вълните е 200-300 пъти по-висока и няма устройство, което да издържи на такова многократно повишаване. Затова то трябва да е лесно защитимо. Предишният вариант на устройството ни от 2012 г. е създадено да работи в дълбоки води. Идеята при него е, че когато дойде буря и се повиши енергията, то само разбира, тъй като произвежда повече енергия, и се потапя на дъното. Достатъчни са му дори 4 м. да влезе под повърхността и това е съвсем безопасно за него. Когато премине бурята, то отново изплува на повърхността и продължава да работи. Най-новата ни разработка е за места, където морето е по-плитко. Тогава устройството би могло да се изтегля само на брега. Много важен аспект за устройството за извличане на енергия от морски вълни е именно издръжливостта на бури. Другото интересно нещо в последното ни устройство е опростената му конструкция. Стремим се да е възможно най-евтино и най-опростено, тъй като простите неща са най-ефективни, най-здрави, най-лесни за поддръжка. Това устройство успява да извлече 20% от енергията на вълните.“
Българската разработка е на ниво прототип и предстои да бъде доразвита и усъвършенствана. Една от целите на учените е също да популяризират този вид зелена енергия и да я направят по-достъпна за повече хора. Въпреки ниското заплащане в БАН, Божидар споделя, че Академията е „страхотна основа и добро начало за млади учени, особено в областта на техниката и машиностроенето”. Самият той е завършил „Индустриално инженерство” в Английския факултет на Техническия университет в София. В момента е трета година докторант в Института по системно инженерство и роботика и му предстои защита на дисертация. Убеден е, че българските учени по нищо не отстъпват на своите колеги на Запад, но проблемът е в липсата на достатъчно средства да реализират своите иновативни идеи. Божидар е имал възможността да почерпи от опита и на утвърдени западни специалисти в областта на роботиката. В Швеция в продължение на пет месеца работи над бакалавърската си дипломна работа, а през 2012 г. прекарва близо половин година специализация във Франция. За избора си да се посвети на науката и на роботиката по-специално, 27-годишният мъж споделя:
„Още по време на бакалавърската си степен посетих университета в Йоребро (Швеция), където усилено се занимават с роботика. В лабораторията им има много силен български екип. Още тогава успях да се докосна до тази област на науката и да видя, че е нещо трудно, но и изключително интересно. Там видях страшно интересни роботи, много бързи. Роботиката е много широка област, можеш да се занимаваш с механика, с управление, с конструиране, а не само с едно тясно специализирано нещо. Обхваща много области от инженерната наука.“
В празничния парад за 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия, през т.г. тази година няма да има военна техника, но на площад "Княз Александър I" ще преминат около 700 военнослужещи, съобщи бригаден генерал Божидар Бойков. По думите..
Когато въведем еврото, ще можем да теглим пари от банкомат единствено в новата валута, става ясно от сайта на Българската народна банка. Т.нар. период на двойно обращение ще трае първия месец от приемането на европейската валута. В него ще можем да..
Осигурени са средства за европейските програми "Грижа за дома" и "Топъл обяд", чийто срок изтече в края на м.г., съобщи пред БНР социалният министър Борислав Гуцанов. " Успяхме да направим така, че да няма нито една уязвима група в обществото,..
"Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Военните паради се правят регулярно, за да се покаже славата на армията и да се..
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио на ул. "Драган Цанков" № 4 има юбилей – 55 години от първата ѝ..
В "България днес" на 6 май – Гергьовден, слушайте: 07:07 – Защо на най- старата икона в България са изобразени св. Георги и св. Димитър заедно?..