Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.
На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..