Супа гулаш, телешко с картофи, крем какао, кисело мляко, ягоди, мед… Това е само част от менюто на космическите майстори-готвачи в България. Листата с вкусни предложения за закуска, обед и вечеря е дълга. Тя е дело на български учени, приготвящи храна за космонавти. Защото България е третата страна в света след Русия и САЩ, която произвежда готова храна за космическите екипажи. БАН планира да пусне серийно производство на космически храни поради големия интерес на бизнеса. Според българските учени, всички продукти, които консумираме на Земята, могат да се приготвят и за Космоса. Тези храни могат да бъдат полезни в случаи на аварии, бедствия, за експедициите в Антарктида или на Еверест. С това, обаче, не се изчерпват космическите постижения на България. Български учени първи създадоха космическа оранжерия – червени репички, свежи зелени салати, прясно жито растат на космическите станции и разнообразяват менюто на космонавтите. България е шестата космическа държава в света, изпратила в орбита двама свои космонавти. Стъпването на човек на Луната бе триумф за земната научна мисъл. Зад този триумф стоят уникални реактивни двигатели, дело на български учени. Те осигуриха плавното кацане на лунния модул „Орел“ и обратното връщане на астронавтите на космическия кораб.


Едно от най-значимите постижения на българските космически технологии бяха двата изкуствени спътника на Земята, изведени в орбита с българска научна апаратура за измерване на физическите параметри. Дори на летящия по същото време американски „Дайнамик Експлорър“ нямаше подобна апаратура. Четири български космически прибора бяха монтирани на Международната космическа станция. Апаратурата е създадена от БАН в сътрудничество с международен екип от седем държави. Българските учени участват и в „експедициите“ до Марс. В междупланетната станция „Фобос-Грунт“ е включена и българска апаратура за измерване на радиацията около марсианското пространство. На научния космически спътник „Бион-М“ са монтирани четири български датчика за следене на слънчевата радиация. Данните имат важно значение за бъдещи полети до Червената планета. Космическата история на България, започнала през 1964 г., се дописва от новото поколение българи. Екип от български ученици спечели т.г. най-голямата награда в Международния конкурс на НАСА. Това стана в навечерието на 12 април - Международния ден на авиацията и космонавтиката. България има с какво да се гордее и през XXI век.